През далечната 2015 година Intel представи шестото поколение на своите процесори Core, произвеждани чрез новата за това време 14-нанометрова архитектура Skylake. И оттогава, вече над пет години процесорите на тази компания на практика не се развиват технологично. Можем да кажем, че през изминалите четири поколения бяха увеличени броя на ядрата и тяхната честота, но нито архитектурата, нито технологичния процес бяха променени, което доведе до сериозни проблеми с консумацията на електрическа енергия при формално новите CPU. Нещо повече, компанията AMD, която съвсем не обича да си губи времето напразно, успя не само да догони, но и да изпревари Intel със своите процесори Ryzen.

В крайна сметка ситуацията на пазара за десктоп процесорите на Intel е твърде печална: в Европа четири от всеки пет продадени процесора са на AMD. Тази компания от две години е лидер в сегмента на високопроизводителните процесори със своите 12 и 16 ядрени решения, а излезлите преди няколко месеца нови Ryzen 5000 качиха AMD на пиедестала и в сегмента на най-добрите игрови решения. По този начин Intel се оказа догонващ и започна да води политиката на изоставащ конкурент.  Потребителите останаха доволни от това развитие на нещата, понеже Intel започна да продава своите процесори от среден и дори от висок клас при много по-ниски цени.

В края на краищата дори и маркетолозите на Intel схванаха, че архитектурата Skylake повече не може да бъде издоявана, освен ако в рамките на шегата процесорният гигант не започне да комплектува своите нови CPU с течен азот за тяхното нормално охлаждане. По време на голямото изложение CES 2021 бе показан топ-процесора Core i9 от 11-то поколение (фамилия Rocket Lake-S) с новата архитектура Cypress Cove и бяха обявени всички основни особености на новите CPU. Интересно е, дали Intel ще успее да победи или поне догони AMD? Нека да анализираме ситуацията.

Дали наистина по-малкото е по-добре

През последните пет години Intel непрекъснато увеличаваше броя на ядрата в своите процесори и се опитваше да догони AMD. Така например, чипът i7-7700K имаше 4 процесорни ядра, i7-8700K вече 6, а топ-процесорът Core i9-10900K от предишното поколение вече цели 12 ядра. Но сега виждаме едно връщане назад: представените най-нови процесори на Intel имат само до 8 ядра. Защо стана така?

Изобщо не е сложно. Новата десктоп архитектура Cypress Cove всъщност е адаптираната мобилна архитектура Sunny Cove, която се използва в мобилните процесорите от десето поколение за лаптопи (Ice Lake), какъвто е например Core i7-1065G7. Тези процесори се произвеждат чрез 10 нанометров технологичен процес, но Intel само и само да предложи в новите десктоп чипове по-високи тактови честоти, започна да произвежда процесорите Rocket Lake чрез стария 14 nm процес.

Ето защо съвсем не е за учудване, че новите чипове се оказаха много по-горещи от очакваното и тяхната консумация бе над 200 W. Това е и причината Intel да намали броя на ядрата до 8, като разбира се остави многонишковата работа –  тоест, две нишки на едно физическо ядро. Означава ли това, че новият Core i9-11900K ще бъде по-бавен от своя 10-ядрен предшественик Core i9-10900K? Не съвсем.

Цялата работа тук е, че броят на изпълняваните инструкции на херц (IPC) нарасна с 19% в сравнение със старата Skylake. Казано с други думи, при еднаква тактова честота едноядрената производителност на новите процесори е с 19% по-висока, което се видя при първите тестове. Но уви, това е твърде малко, за да бъде осигурена победата при многоядрените тестове, където предишният Core i9-10900K се представя много по-добре благодарение на по-големия брой ядра. В крайна сметка дори има регрес, което явно не се очакваше от новите процесори на Intel.

От друга страна, Intel започна да разпространява информация, че 12 и 16-ядрените процесори Ryzen не са особено удачни и популярни, понеже според статистиката на магазина за игри Steam повечето потребители и до днес използват 4 и 6 ядрените решения, делът на 8-ядрените е около 10%, а делът 12 и 16 ядрените чипове  е под 1%.

Казано с други думи, по този начин компанията Intel съобщи на света, че отново си е възвърнала званието на най-добрия производител на процесори за игри и че новият 8 ядрен Core i9-11900K изпреварва средно с от 5 до 7% своя директен конкурент –  12 ядрения 9 5900X. Тези статистики са така подбрани, че потребителите сами да стигнат до извода, че Ryzen 7 5800X би трябвало да се покаже с около 10% по-зле,  като се казва и че цената на тези два  чипа е приблизително еднаква – около $450.

Сериозният проблем в тази ситуация е, че игрите въпреки че са масови, не са единственото нещо, което се стартира на домашните персонални компютри и има много хора, които си вършат работата с тези компютри и моделират с тяхна помощ сложни процеси и рендират 3D графика. Тук Intel се представя зле: задачите от подобен тип лесно се разпаралелват и новият Core i9-11900K доста изостава от своя предшественик, който от своя страна е много по-слаб от 12 и 16 ядрените чудовища на AMD. В крайна сметка при сложните работни задачи топ процесорите на Ryzen са далеч за предпочитане пред чиповете на Intel, като едновременно с това се представят много добре и в игрите.

Новите технологии: поддръжката на PCIe 4.0, графиката Xe и AVX-512 инструкциите

Ръстът на производителността с почти 20% на херц разбира се е един приятен бонус, като това не е единственият положителен момент. Чак след повече от една година след излизането на Ryzen 3000 новите процесори на Intel се научиха да работят с PCIe 4.0. Да си припомним, че тази шина е двойно по-бърза на една линия в сравнение с предишната PCIe 3.0, а новите процесори на Intel управляват 20 PCIe 4.0 линии, което дава възможност за едновременното включване както на видео карта x16, така и на бърз NVMe флаш-диск на x4 линии.

Тук е нужно да уточним,  че двойното увеличаване на пропускателната способност може да изглежда огромна стъпка напред, но на практика това съвсем банално не е необходимо. Нека да се замислим: дори и топ видеокартите при включване чрез PCIe 2.0 x16 шината (което е четири пъти по-бавно от 4.0 x16), губят само два-три процента от своята производителност. При флаш дисковете е малко по-сложно, понеже новата шина дава възможност за постигането на по-високи скорости на последователно четене и запис. Само че подобни SSD засега няма и поддръжката на PCIe 4.0  може и да е някакъв плюс, но това се отнася за не много близкото бъдеще.

Intel обнови и графиката за своите процесори. Сега в чипа са интегрирани до 32 изчислителни блока с новата Intel Xe архитектура, която е с до 50% по-бърза от предишната UHD Graphics с 24 изчислителни блока и има интегриран AV1 декодер. Тази графика заема около една трета от целия кристал и нейната поява в новите десктоп процесори на Intel не е чак толкова необходима –  вместо нея можеха да се поставят поне още две процесорни ядра.

Работата е в това, че с бързите Core i5 и по-новите чипове се използват предимно външни видеокарти и интегрираната графика остава ненужна.  А и увеличението на производителността с 50% е направо смешен показател, понеже това увеличение при по-съвременните игри покачва FPS от 4 на 6 кадъра в секунда, което е безсмислено.

Последното нововъведение, което вече го има в сървърните и мобилните процесори на Intel е поддръжката на AVX-512 инструкциите. Тук няма как да не си припомним думите на създателя на Linux Линус Торвалдс, който заяви, че Intel би трябвало да решава реални проблеми, а не да транжира транзисторния бюджет. И наистина, малко е софтуерът, където са необходими тези инструкции, като в игрите те изобщо не се използват. С помощта на AVX-512 се ускоряват алгоритмите с елементи на изкуствен интелект –  нещо, с което обикновените десктоп потребители не се занимават.

 Две лъжички катран в бъчвата с мед

Intel постъпи твърде коварно, понеже дънните платки с чипсетите H410 и B460  не поддържат новите процесори. Не бе трудно да се досетим, че ще стане така, понеже тези чипсети са си същите H110 и B150, само че с нови имена, като за първи път се появиха още във времената на 6-тото поколение но процесорите на Intel, които тогава се произвеждаха чрез 22 нанометров технологичен процес. Очевидно е, че с аналогичните Skylake-подобни CPU от 10-то поколение те могат да работят, но с новите решения от 11-то поколение – вече не.

Това означава, че потребителите, които са си взели дънни платки с наистина новите чипсети Z490, Q470 и H470, след обновяване на BIOS-а ще могат да използват новите процесори. Но притежателите на по-стари дъна се оказаха зад борда.

Разбира се, бяха представени новите чипсети от серия 500, които гарантирано поддържат новите десктоп процесори на Intel. Но се налага закупуването на нова дънна платка.

Втората лъжичка катран в хипотетичната каца с мед е, че далече не всички процесори от 11-то поколение са с новата архитектура и поддържат новите функции. Популярните процесори Core i3, както и Pentium и Celeron  са просто преименувани решения от десетото поколение –  тоест, те се базират на старата архитектура Skylake с всички произтичащи от това последици.  Така че да се купува Core i3-11100 няма никакъв смисъл – предишният Core i3-10100 е по-слаб буквално с около 2%, но цената му е като на чиповете на Intel от предишното поколение – той е много по-евтин.

 Извод: маркетолозите победиха специалистите

В крайна сметка новите процесори на Intel създават нееднозначно впечатление. От една страна, най-после има нова годна архитектура с доста добър ръст на производителността, с поддръжката на новата версия на PCIe шина и с нови инструкции, както и с нова интегрирана графика. От друга страна, ясно се вижда, че компанията пръска силите си за неща, които не са необходими. Но маркетолозите обичат да раздуват големи цифри, като на практика  процесорите на Intel съвсем откровено не успяват да се конкурират с тези на AMD, демонстриращи много добри резултати в игрите и които нямат равни на себе си в сложния софтуер, който се използва от архитектите, създателите на съдържание и т.н.

Най-печалното е, че и в бъдеще не се очакват промени. Intel съобщи частична информация за следващото 12-то поколение на своите процесори (Alder Lake). Появилите се преди време слухове се потвърдиха: тези чипове ще имат до 8 бързи и до 8 икономични ядра и най-после ще започнат да се произвежда чрез 10 нанометров технологичен процес. Ще може ли един подобен хибриден процесор да се конкурира с вече добре познатият AMD Ryzen 9 5950X с 16 пълноценни ядра? Едва ли. Освен това има много въпроси по какъв начин досегашният софтуер ще реагира на тези нови хибридни процесори. Но тези чипове можем да очакваме най-рано в края на тази година, а през това време AMD ще продължи напред и ще представи редица нови най-съвременни продукти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *