От около две години голяма част от гейминг индустрията бойкотира руския пазар заради конфликта с Украйна. Тази относителна изолация изглежда принуждава страната да обмисли въвеждането на своеобразни собствени гейминг хардуер и софтуер. Сега нови данни сочат, че сред новите мерки са и законодателни инициативи за организиране на производството на портативни и декстоп конзоли, както и операционна система и облачно базирана платформа за разпространение на игри.

Още през 2022 г. има информация за това, че Министерството на цифровото развитие на страната е започнало преговори за възможното създаване на разработен в Русия гейм енджин. Изграждането на цяла геймърска платформа обаче е дори още по-амбициозно начинание. Разбира се в днешни дни създаването на собствена гейм конзола не е толкова трудно, колкото преди десетилетия. Налични са редица платформи с отворен код, които могат да бъдат използвани с не много усилия за пренастройване. Достъпът и до хардуер е по-лесен с готови чипсети, с които се спестяват много и скъпи усилия.

По-сложно е разработването на свързаните с платформата разнообразни и необходими услуги. сред тях са възможностите за онлайн разплащания и обработка, изтегляния на игри, онлайн игра, модерация, качествен контрол и т.н. Тези функционалности не са лесни дори за утвърдените платформи като Microsoft и Valve например. Освен това е необходимо да има и разработчици, които са създават игри за новата платформа.

Говорейки пред местния вестник Kommersant, Антон Фомин, заемащ ръководен пост в компанията за мобилни телефони Fplus, заявявам че в Русия никой няма опита, който е необходим за създаване на конзола от нивото на PlayStation и Xbox. Друг неназован експерт изказва мнението си, че създаването на цялостна система може да отнеме до 10 години и до 10 млрд. рубли (до 108 млн. долара) инвестиции, а крайният резултат ще е продукт, който изостава от съществуващите тогава чужди решения по отношение на параметрите с до 15 години.

Фактът, че Русия дори обмисля такава възможност може би е свързано със състоянието на гейминг сектора. Проучване от миналата година показва, че преобладаващата част от геймърите в страната са принудени да пиратстват, за да се сдобият с любимите си заглавия, тъй като легитимният достъп е невъзможен. Данни на база на публикации за работни позиции подсказват, че през миналата година местният пазар за разработка на игри се е свил с до 40% от началото на конфликта.

Актуалната ситуация напомня за годините на Студената война когато тогавашният СССР създадоха редица аркадни машини, които бяха базирани на идеи от Запада. Имаше и пазар за стотици аматьорски видеоигри. Сега предстои Правителството да направи решение до 15 юни относно възможността за осъществяване на собствена гейминг конзола.