Един от най-големите проблеми на сектора за добив на електроенергия от вятъра е в това, че перките не могат да бъдат рециклирани и в повечето случаи след излизането им от употреба биват заравяни в сметища. Изглежда обаче има светлина в тунела и един от най-големите производители на ветрогенератори обяви, че е открил решение за този проблем. Става дума за компанията Vestas, която има нов начин за извличане на пластмасата от перките.

Съвременните ветрогенератори имат масивни перки, като стават все по-популярни. Те са изключително здрави, тъй като трябва да издържат в неблагоприятни климатични условия. След износването им обаче те се превръщат в боклук. До 2050 г. се очаква те да натрупат 43.4 млн. тона отпадъци, което разбира се до някаква степен е против зеления замисъл за добив на възобновяема енергия.

За съжаление Vestas не разкриват много данни за това как чрез новата технология се извлича пластмасата използвана в производството на перките. Ако обаче компанията успее да реализира успешно решението си, това би било голяма крачка напред за сектора. Заслужава си да отбележим, че в перките не се използва обикновена пластмаса.

Vestas са открили метод за рециклиране на епокси (epoxy), която е химично създадена, за да бъде неунищожима. Това позволява използването и дори в самолети, космически апарати и разбира се ветрогенератори. И докато голяма част от традиционните пластмаси могат да бъдат разтапяни, епокси запазва формата и химическата си структура дори при високи температури.

Материалът е оптимизиран в продължение на десетилетия за максимална издръжливост. Това води и до недостатъкът, че той е невъзможен за рециклиране. Специалисти от Vestas обаче посочват, че вече имат техническия ключ, който може да разкрие този потенциал. Става дума за химичен процес открит съвместно с Университета Орхус, Датския технологичен институт и производителя на епокси, Olin. Първата стъпка включва потапяне на перката в течност, която отделя епокси от останалите материали, обичайно стъкло или въглеродни нишки. След това той се обработва отново, като се разпада до химическите си компоненти. Крайният резултат може да бъде използван повторно. Няма данни какво се случва с останалите компоненти от перките.

Засега от компанията демонстрират решението си в изключително малък мащаб с частици от перки. Очакванията се, че широкомащабната му употреба ще е възможна след още няколко години. Няма индикации за това какъв процент от материала се възстановява, а освен това и не се знае колко пъти може да бъде използван епокси по този начин.

Стандартният живот на един ветрогенератор е около 20 години, а при положение, че перките могат да бъдат рециклирани дори за още един цикъл, това добавя две десетилетия живот на материала. Най-оптимално би било многократното рециклиране. На фона на това, дори обикновените пластмаси се рециклират доста трудно едва 9% от пуснатите в употреба пластмасови материали са рециклирани. Повечето от тях се превръщат в продукт с по-ниска стойност (down-cycled), тъй като качеството деградира. Устройствата включващи рециклирана пластмаса често трябва да бъдат подсилвани с други материали, включително нова пластмаса.