Има ли смисъл от 8K телевизор - учени измериха границата на разделителната способност на окото

Дали вашият телевизор с ултрависока разделителна способност наистина си заслужава? Имате ли нужда от 4K или 8K екран, за да се насладите на най-доброто зрително възприятие у дома?

Учените от Кеймбриджския университет и Meta Reality Labs измериха границата на разделителната способност на човешкото око и съставиха списък с препоръки за собствениците на телевизори. Те се опитаха да разберат в кои ситуации има смисъл да се закупи телевизор с висока разделителна способност, в кои случаи е достатъчна разделителна способност 4K и в кои е необходима 8K.

За да определят границата на разделителната способност на човешкото око, изследователите са измерили способността на участниците да различават определени детайли на цветни и сиви изображения в зависимост от разстоянието до екрана. При превишаване границата на разделителната способност увеличаването на броя на пикселите на телевизионния панел няма смисъл, тъй като изображението съдържа повече информация, отколкото може да възприеме човешкото око.

„Тъй като сериозни инженерни усилия са насочени към подобряване на разделителната способност на мобилните устройства, устройствата за допълнена и виртуална реалност (AR и VR), е важно да се знае максималната разделителна способност, при която по- нататъшните подобрения не дават забележим ефект“, счита ръководителят на изследването д-р Малиха Ашраф (Maliha Ashraf).

„Въпреки това не са провеждани изследвания, които да измерват фактически това, което вижда човешкото око, и какви са ограниченията на неговото възприятие“.

Изследователите са създали експериментална инсталация, която им е позволила да измерят точно това, което вижда човешкото око, когато гледа мотивите на екрана. Вместо да измерват характеристиките на конкретния екран, те са измервали броя на отделните пиксели, които се помещават в един градус от зрителното поле (PPD). Този параметър, вместо да отговаря на въпроса „каква е резолюцията на този екран?“, отговаря на въпроса „как изглежда този екран от моето място?“.

Участниците в проучването са гледали черно-бели и цветни мотиви с много фини детайли и цветови нюанси. Екранът е бил преместван към зрителя и отдалечаван от него, за да се измери PPD на различни разстояния. PPD е бил измерван и за централното, и за периферното зрение.

Широко приетият стандарт за проверка на зрението, базиран на таблицата на Снелен, предполага, че човешкото око е способно да различава детайли с разделителна способност 60 пиксела на градус. „Този показател е широко приет, но никой не го е измервал на съвременни дисплеи, а не на стенна таблица с букви, която е разработена за първи път през XIX век“, отбеляза Ашраф.

Изследователите са открили, че границата на разделителната способност на окото е по-висока, отколкото се е смятало досега, но съществуват важни разлики между цветните и черно-белите изображения. За сивите изображения, гледани под прав ъгъл, средният показател е 94 PPD. За червените и зелените модели този показател е 89 PPD, а за жълтите и лилавите – 53 PPD.

Точната граница на разделителната способност зависи от редица фактори, включително размера на екрана, осветеността на помещението и разстоянието между зрителя и екрана. Например, изследователите са установили, че за средно голяма всекидневна в Обединеното кралство, където разстоянието между телевизора и дивана е 2,5 метра, 44-инчов телевизор с резолюция 4K или 8K няма да даде никакви допълнителни предимства в сравнение с 2K телевизор със същия размер.