Защо уебсайтовете стават все по-тежки и трудни за използване

Интернет страда от криза на затлъстяването. Това, което някога беше лека, текстово ориентирана среда, се разрасна в дигитален гигант, като средностатистическата уеб страница сега изисква мегабайти данни за зареждане.

Безмилостното претоварване на уебсайтове доведе до такива крайности, че достъпът до обикновена новинарска статия може да доведе до забавяне и прекъсване дори на мощен, модерен компютър, явление, често описвано като „бъгавост“. Проблемът е нещо повече от бавно време за зареждане. Това е фундаментална промяна в структурата на мрежата, която я прави по-тежка и по-взискателна към устройството и плана за данни на всеки потребител, твърди How-to Geek (https://www.howtogeek.com/why-do-websites-keep-getting-more-bloated-every-year/).

Въпреки че скоростта на мрежата се е увеличила, размерът на страницата е нараснал още по-бързо. Според историчесйите данни за производителност, средният размер на уеб страницата сега изисква от потребителите да изтеглят толкова данни, колкото някога е изисквала цяла класическа компютърна игра като Doom.

В основата си, уебсайтовете са се увеличили по размер, защото капацитетът на връзките вече е значително по-голям, което насърчава разработчиците да създават по-богати и по-динамични изживявания. Но това богатство си има цена: повече изображения, видео с по-висока резолюция и тежки JavaScript рамки като React или Angular.

Част от проблема идва и от скриптове на трети страни – анализи, реклами, чат джаджи и експлозия от CSS и JavaScript библиотеки. Всяка една от тези екстри трябва да се изтегли, анализира и изпълни, което натоварва както мрежовите, така и процесорните ресурси. Тенденцията се подкрепя от данни: HTTP архивът показва, че теглото на страницата продължава да расте всяка година.

Друг основен фактор: раздут или неоптимален JavaScript. Голяма част от кода, изтеглен във вашия браузър, никога не се използва, а се включва само защото дадена библиотека е импортирана на едро. Това не само увеличава размера на изтеглянето, но и забавя взаимодействието, тъй като браузърът работи усилено, за да го интерпретира и изпълни – често блокирайки основната нишка и създавайки бавни интерфейси.

Възможно е всичко това да се адресира, но ще изисква много усилия. Препоръчителни мерки са оптимизиране на активните на страниците - олекотяване на кода премахване на ненужните за страницата елементи, оптимизиране на изображенията, ефективно компресиране на видеото. Да се използват повече практики като кеширане, минимизиране и CDN (мрежи за доставка на съдържание).

Да, разработчиците искат да създават богати, интерактивни сайтове, но това не бива да означава жертване на производителността. Ако не се контролира, раздуването на страниците влошава потребителското изживяване, изтощава ресурси и разширява разликата в производителността между потребителите на висок клас машини и тези на по-скромни конфигурации. Мрежата не е нужно да се връща към дните на голите страници под 1 MB, но трябва да изискваме по-интелигентен и по-ефективен дизайн. С внимание към оптимизацията и ангажимент към по-ефективни практики, можем да си върнем по-бърза и по-лека мрежа, без да губим креативност.