Парламентът сложи край на инфлационното индексиране на телекомите

След ковид пандемията, мобилните оператори се присетиха, че в договорите с абонатите им има клауза за индексиране на цените на база годишна инфлация. Това доведе до конфликт между телекомите и институциите, както и позволи въпросът да се поеме от политиците. Последните решиха да се намесят окончателно, като приеха на 6 ноември промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които де факто слакат край на тази практика. 

Това става покрай транспонирането на новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Към тях бяха добавени поправки, които позволяват на потребителите да прекратят договора си без неустойки в рамките на един месец. От началото на годината са внесени два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС и включват гореспоменатите поправки.

През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. Финалното гласуване на второ четене в зала минава на 6 ноември.

Първоначалната формулировка включва два спорни момента. Първият е в изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „…, а вторият - изразът "по други причини“, който може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, те остават след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.

Позицията на телекомите е естествена и те се противопоставят на тези поправки. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство. АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. 

Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.

АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.

Ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете след преминаването на първите гласувания. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.

Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. В доклада на транспортна комисия в НС след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.

Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.

Така, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.

Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях.