Технологиите за лицево разпознаване ще направят паспортите излишни

Документите за пътуване са на прага на технологична революция, тъй като системите за разпознаване на лица стават масови. В някои страни обаче е трудно да се намери баланса между удобството и неприкосновеността на личния живот, както и между сигурността и ефективността.

През следващите години традиционният хартиен паспорт - документ, който е бил крайъгълен камък на международното пътуване в продължение на повече от век - скоро може да стане излишен. На негово място технологиите за лицево разпознаване и смартфоните са на път да се превърнат в новия стандарт за проверка на самоличността в летищата по света.

Преминаването към биометрична идентификация не е далечна възможност, а бързо приближаваща се реалност. Летищата в много страни, включително Финландия, Канада, Нидерландия, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Италия, Съединените щати и Индия, вече провеждат изпитания на системи за пътуване без паспорт. Сингапур, например, позволява на своите жители да влизат и излизат от страната без физически паспорти и разширява това удобство за заминаващите чуждестранни посетители.

Стремежът към рационализиране на пътуването е движеща сила на тази тенденция. Атина Йоану, преподавател по бизнес анализи в Университета в Съри, отбелязва, че пандемията от Covid-19 е ускорила въвеждането на безконтактни технологии за пътуване. "Както разбирам, в близко бъдеще това вероятно ще се превърне в основния начин на пътуване", казва Йоану пред Wired.

В основата на тази технологична промяна е концепцията за цифров документ за пътуване (DTC - Digital Travel Credential). Разработена от Международната организация за гражданска авиация (ICAO) към ООН, системата DTC се състои от два ключови компонента: виртуален елемент, представляващ информацията, която традиционно се съхранява в чиповете на паспортите, и физическа част, съхранявана на смартфона на пътника. Тези компоненти са криптографски свързани, за да се гарантира автентичността и да се предотврати фалшифицирането.

Прилагането на DTC системите е различно, като някои подходи все още изискват от пътниците да носят - но не задължително да представят - своите физически паспорти, докато по-усъвършенстваните версии имат за цел изцяло да премахнат необходимостта от физически паспорт.
Ранните изпитания показват обещаващи резултати. Във Финландия малък пилотен DTC проект, проведен от граничните служители, показа, че проверките на самоличността могат да бъдат извършени само за осем секунди, а техническата обработка отнема само две секунди.

Въпреки че перспективата за намаляване на опашките на летищата несъмнено е привлекателна, преходът към цифрови документи за пътуване поражда значителни опасения. Експертите по защита на личните данни предупреждават за липсата на прозрачност при тези технологии и за възможността за нарушаване на поверителността на данните и засилено наблюдение. Самата ICAO признава, че съществуват рискове като "измами с двойници", събиране на данни от престъпна дейност, прекъсвания на работата на системите и възможност за фалшиви откази в системите за разпознаване на лица.

Разработването на системи за проверка от различни компании по света добавя още един слой сложност. „Всъщност не знаем колко сигурни са тези системи“, казва Удбхав Тивари, директор на глобалната продуктова политика в Mozilla. "Факт е, че всички тези компании разработват подобни системи, като често го правят по свои собствени патенти."