Третият човек, имплантиран с чип на Neuralink, успя да редактира видео с мисълта си

Пациент, имплантиран с чип на Neuralink, успя да редактира и публикува видеоклип в YouTube, използвайки само силата на мисълта си. Във видеото Брадфорд Смит, който е парализиран и не може да говори, показва как с помощта на мозъчно-компютърения интерфейс (BCI) на компанията на Илон Мъск може мислено да управлява курсора на мишката и да извършва различни действия като редактиране на видео съдържание. Постижението му се определя като значителен напредък в развитието на BCI технологиите и дава нова надежда на хората с тежки двигателни увреждания.

Брад Смит е третият човек в света, който е имплантиран с чип на Neuralink и първият, който е с ALS - невродегенеративно заболяване, което постепенно лишава хората от способността им да се движат, да говорят и да дишат самостоятелно. Иновативното приложение на технологията от негова страна се простира отвъд обикновеното управление на компютърна мишка с мисъл.

Той използва мозъчните сигнали, не само, за да редактира видеоклип, а и да добави разказ чрез синтетична версия на собствения си глас. Това става възможно благодарение на изкуствен интелект, който възпроизвежда гласа му от записи преди заболяването. Във видеоклипа Смит също обсъжда как имплантът е променил ежедневието му, позволявайки му да общува на открито и при различни условия на осветление - ограничения, с което се е сблъсквал преди.

Вълнение от постижението на Смит изразява самият Илон Мъск. Той подчертава, че целта на Neuralink е да даде на хората с увреждания повече независимост и по-подобро качеството на живот. Пробивът на импланта при Смит представлява потенциална повратна точка за пациентите с ALS. С тази нова технология те могат да извършват действия, които доскоро са били смятани за невъзможни, като например да играят видеоигри с децата си или да общуват онлайн.

Пробивът е доказателство и, че границите между човешкия ум и технологиите продължават да се размиват, отваряйки новивъзможности, които преди бяха немислими. Ако днес човек с тежко заболяване може да редактира видеоклипове и да говори чрез дигитален глас, утре подобни интерфейси могат да намерят приложение и в креативната индустрия, образованието или дори в начина, по който хората работят и си взаимодействат в дигиталната среда.