Китай отговаря на Запада и затяга регулациите за внос и износ на технологии

Държавният съвет на Китай представи нови, всеобхватни разпоредби, регулиращи чуждестранните инвестиции, съобщава Reuters. Те предвиждат стриктно спазване на правилата и въвеждат допълнителни изисквания за китайските технологични фирми, които искат да преместят активи или операции в чужбина.

Регламентите ще влязат в сила на 1 юли т.г. и значително разширяват правителствения надзор върху задграничните сделки, включващи китайски компании, инвеститори и чувствителни технологии. Мярката идва само седмици след като Пекин нареди на американския технологичен гигант Meta да прекрати придобиването на стартъпа за изкуствен интелект Manus.

В основата на новите правила на Държавния съвет е стратегията, популярна сред китайските технологични стартиращи компании: преместване на офиси. В миналото много местни фирми са се опитвали да се справят с ескалиращото геополитическо напрежение между Вашингтон и Пекин, като са преместили корпоративните си централи в неутрални центрове като Сингапур или Европа, като по този начин са се опитвали да се отърват от китайската си идентичност, за да заобиколят регулаторния надзор.

Новите правила затварят тази „вратичка“. Съгласно актуализираната рамка, всеки изходящ трансфер на ограничени китайски стоки, съвременни технологии, патентовани услуги или свързани с тях данни вече изисква изрично държавно разрешение. От решаващо значение е, че разпоредбите се прилагат със задна дата към произхода на проекта, а не към текущия корпоративен регистър. Ако дадена технология, нейните основатели или нейната фундаментална изследователска инфраструктура са с произход от Китайската народна република, Пекин запазва право на вето върху нейната продажба или преместване.

Опасенията на Китай се простират отвъд еднократното придобиване на компании или технологии. Изкуственият интелект се превърна в един от най-стратегически важните сектори в засилващото се технологично съперничество между Пекин и Вашингтон. Китайските власти все по-често разглеждат разработките в областта на изкуствения интелект, инженерните таланти и мащабните ресурси от данни като активи със значение за националната сигурност. По-ранни съобщения сочеха, че регулаторните органи вече са започнали да обезкуражават водещите технологични фирми да приемат американски инвестиции без изричното одобрение на правителството.

Последните правила показват, че Пекин изгражда по-широка правна рамка, предназначена да предотврати изтичането на чувствителни технологии от страната чрез сливания, придобивания, инвестиции или трансфер на таланти. За международните инвеститори това означава, че бъдещите сделки, включващи китайски компании за изкуствен интелект, хардуерни фирми и други бизнеси с напреднали технологии, ще бъдат подложени на много по-сериозен контрол.

Новите ограничения отразяват и по-широка глобална тенденция. Правителствата както в Китай, така и на Запад все по-често въвеждат механизми за проверка на инвестициите, позовавайки се на опасения относно националната сигурност, критичните технологии и икономическата устойчивост. Резултатът е бизнес среда, в която геополитическите съображения стават също толкова важни, колкото и финансовите.

Анализатори на външната политика и пазара отбелязват, че макар регулациите да ще защитят вътрешната интелектуална собственост на Китай, те вероятно ще замразят трансграничните технологични сливания и придобивания. Международните купувачи вече ще се сблъскат със сериозни рискове за съответствие и сложни и дълги процедури, когато придобиват стартираща компания от Китай, знаейки, че Пекин може да се намеси и да анулира транзакциите дори и след приключването им.