Хората са започнали да отглеждат най-различни хранителни култури още преди около 10 хиляди години, но древните сапиенси едва ли са можели да се представят, че в бъдеще за прибирането на царевицата ще се наложи инсталирането на пиратски фърмуер, а след това ще трябва да се изучават кодовете на неизправностите според протокола OBD-II.

Обикновено „хакери“ наричаме специалистите по компютърна безопасност, които търсят уязвимости в IT системите. Но в САЩ обикновените фермери са принудени да хакват собственото си оборудване, за да осъществят дори и най-малкия ремонт, след което да могат да го използват.

Така например, компанията John Deere и други големи производители, максимално затрудняват самостоятелния ремонт на своите машини. Логиката е приблизително като тази на Apple: единствено сертифицирани специалисти от фирмените центрове могат да осъществяват ремонта и затова диагностичните инструменти не се дават на никого, а само на официалните дилъри.

Фермерите са категорично против и са първите пострадали в една нова ситуация. В съвсем близко бъдеще жертви на подобна политика могат да станат не само фермерите, но и всички останали, ако корпорациите въведат аналогични ограничения за ремонт на автомобилите, лаптопите, смартфоните, телевизорите и т.н. Целият свят постепенно става все „по-смарт“, така че този списък непрекъснато ще се разширява. Всеки от нас ще трябва да направи избор: дали да приеме условията на корпорациите за подобно използване на техните устройства, или да стане хакер.

Устройствата, които използваме в ежедневието, стават все по технологични и ние все по-силно зависим от компютърните системи. Компаниите много добре разбират това и по всякакъв начин се опитват да запазят контрола върху софтуера след продажбата. По този начин ремонтът на тези устройства носи солидна печалба. Има три основни начина за реализирането на допълнителен доход, използвайки този подход:

  1. Продажба на резервни части
  2. Сервизни центрове
  3. Сертифицирани партньори
Този трактор от 1977 година всеки фермер може да ремонтира със собствените си ръце, но сега цената на тези машини рязко се покачи

Благодарение на тях производителят значително увеличава маржа на печалбата. Вместо да реализира 5-10% печалба от обикновени устройства, които не са „смарт“, технологичният съвременен бизнес реализира 40-50% печалба от всяко устройство благодарение на добавената стойност. Ето защо топ-брандовете на 21-ви век от типа на Apple са много по-различни от обикновените производители като Ford и Huawei: корпорациите базират своя бизнес на интелектуалната собственост, която носи много повече печалба в сравнение с обикновените машини и устройства.

Поради това, че всички системи се управляват от компютър, фермерът не може самостоятелно да ремонтира своята техника, понеже софтуерът е лицензиран, а и няма достъп към фирмените диагностични инструменти. На него му се налага да транспортира трактора до официалния дилър, който обикновено е отдалечен на десетки километри или да чака, докато не пристигне сервизният техник на John Deere. По време на летните кампании подобно забавяне е изключително скъпо за фермерите.

Днес в кабината на трактора вече има сензорен екран

Един от фермерите сподели следния случай: според бордовия компютър задвижващите ремъци не са били достатъчно натегнати и се наложило да чака цял месец докато не пристигне официалния представител на компанията. „Сервизният техник дойде и му трябваха няколко часа, за да разбере, че е повреден един единствен сензор. Един малък сензор с цена два долара, който мога да сменя за 10 минути, но техникът ми взе 120 щ. долара„.

Фермерите станаха първите жертви но така наречената „забрана за ремонт„, понеже по-голямата част от оборудването във фермите изисква постоянно техническо обслужване.

Компаниите от рода на John Deere затрудняват в максимална степен провеждането на „несанкциониран“ ремонт, като принуждават всички да се обръщат към официалните дилъри. Фермерите разглеждат тази корпоративна стратегия като посегателство на тяхното законно право на лична собственост. Това доведе до масово хакване на всички трактори.

Дейв Алфърд преглежда програмните кодове, за да разбере защо тракторът се е повредил

Към днешен ден в американската провинция недоволните фермери използват два основни начина за хакването на своите трактори. Те използват фърмуери, които според слуховете са предимно от Полша и Украйна. Хакерският софтуер се продава във форуми, където може да се попадне само след получаването на покана.

Някои програми се разпространяват свободно. Така например диагностичният инструмент PolyCAN се разработва от специалистите на калифорнийския политехнически държавен университет с финансовата поддръжка на iFixit. Проектът се счита за образователен и по този начин е изключен от Закона за авторското право през цифровата епоха (DMCA) и може да се използва за хакването на трактор, разбира се, само с образователни цели – тоест, не може де се използва с комерсиални цели.

DIY форумът за фермери

В редица нелегални сайтове се продават най-различни софтуерни инструменти за диагностика, специализирани файлове за измерване на натоварването и микропрограмите Electronic Data Link (EDL), които взаимодействат с контролера на трактора. Има и генератори на лицензни ключове, модификатори за снемане ограниченията на скоростта, кабели за реверсивно инженерство, които дават възможност за управление на трактора с помощта на стандартен лаптоп и други.

Схемата на конектора J1939 OBD II

Това всъщност не е нарушение на закона. През месец октомври 2015 година всичкият наземен транспорт, включително тракторите, бяха освободени от действието на DMCA, така че хакването на личния автомобил вече е напълно легално.

Въпреки че пиратският фърмуер е законен, това съвсем не означава че е безопасен, надежден или удобен. Ето защо общността на фермерите и много други хора упорито настоява да бъде разпространен официалния фърмуер. Движението Right to Repair изисква да бъдат приети закони, според които производителите да бъдат задължени да продават на потребителите и независимите сервизи своите резервни части, инструменти и информационни системи. Смисълът на всичко това е, че когато за ремонта не се налага да иска разрешение от производителя, то самата процедура става много по-евтина.

Както вече споменахме, същият този сензор от по-горния пример, фермерът може да купи във всеки електронен магазин за около два щ. долара и да го запои самостоятелно, вместо да плаща 120 щ. долара за диагностика и ремонт. А би могъл и да изключи всички ненужни сензори, без които тракторите работят от много години.

Поради въвеждането на нови технологии хакването на трактори в САЩ стана нещо обикновено и виновни за това са производителите. „Преди време, за да си ремонтирам трактора бе необходим само гаечен ключ, чук и щанга“ – споделя фермерът Кевин Кени. “ Днес всички системи на моя трактор се управляват от микропрограми и няма как без необходимия софтуер да се запали двигателя, да се активират различните системи и да се извърши калибриране„.

Някои дилъри предлагат съвременния John Deere 9620RX при цена 389 500 щ. долара

Към днешен ден минимум 20 американски щата разглеждат Закона за правото за ремонт (Right to Repair Act), който бе предложен от Repair Association. Има надежда, че този проектозакон ще бъде приет и ще даде възможност за създаването на много по-справедлива система за ремонт и ъпгрейд на техниката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *