Най-честата грешка, която правим при бекъп на данните си

Години наред експертите по киберсигурност призовават потребителите да правят редовни резервни копия поне на най-важните си данни. Мнозина обаче подценяват този призив, смятайки, че не е нужно или пък е „твърде сложно и не разбирам“.

Но вие сте постъпили правилно. Купили сте външен твърд диск или сте се абонирали за облачна услуга. Редовно правите резервни копия, сигурни, че семейните ви снимки, важни документи и цифрови спомени са в безопасност. За съжаление, ако стратегията ви за архивиране разчита на едно-единствено копие, правите най-голямата и най-често срещана грешка в защитата на данните. Създали сте слабо звено и вашият дигитален живот е само на един инцидент разстояние от това да бъде заличен, предупреждава How-to Geek.

Архивирането на данните ви може да изглежда като изпълнена, но ако се съхраняват само на едно място, все още сте изложени на сериозен риск. Твърдите дискове могат да се повредят, облачните акаунти могат да се заключат или компрометират, файловете могат да се повредят, а самите резервни копия могат да се загубят.

Защо това се случва толкова често? Отчасти е така, защото хората вярват, че след като са го направили веднъж, данните им са винаги в безопасност. Но архивирането не е просто едно действие. То е стратегия. Без структуриран подход, който отчита множество варианти за отказ, архивирането ви може да ви даде фалшиво чувство за сигурност.

Ключова концепция тук е, че резервните копия трябва да вземат предвид три неща: местоположение, подсигуряване и актуалност. Не искате всички ваши архивни файлове да стоят в една и съща стая с вашия компютър (местоположение), не искате само едно копие (подсигуряване) и трябва да се уверите, че резервното копие се актуализира периодично, така че да съдържа най-новите ви файлове (актуалност). Вземането предвид на тези фактори ви помага да проектирате процес на архивиране, който действително ви защитава.

Например, представете си, че държите единствения си диск за архивиране включен в същия разклонител като основния ви компютър. Ако пренапрежение изгори всичко на този разклонител, губите едновременно оригинала и резервното копие. Или може би качвате файлове в един акаунт за съхранение в облак, но забравяте да проверите дали качванията са успешни или че този акаунт остава активен – резервното ви копие може да спре да получава нови файлове или акаунтът ви може да бъде изтрит или компрометиран. Дори когато смятате, че сте „направили архивирането“, може изобщо да не сте защитили данните си.

Решението на грешката с едно копие е правилото за архивиране „3-2-1“ - златният стандарт в защитата на данните, който осигурява множество нива на защита. Това е проста рамка, която гарантира, че вашите данни ще оцелеят при почти всяко бедствие. Ето и какво значи:

3: Запазете три копия на данните си. Това включва основните ви данни (на вашия компютър) плюс две допълнителни резервни копия. Това високо ниво на резервиране гарантира, че ако едно копие се повреди или бъде унищожено, все още имате две други, от които да възстановите.

2: Съхранявайте копията си на два различни вида носители. Използването на различни носители ви предпазва от специфични за носителя повреди. Например, може да използвате локален външен твърд диск и специална услуга за архивиране в облак (интернет хранилище). Ако дефектна партида дискове попадне на един тип устройство, другото остава в безопасност.

1: Съхранявайте едно копие извън основната локация. Това е най-важната част за оцеляване при катастрофални локални събития като пожар или кражба. Най-лесният начин да се постигне това е с услуга за архивиране в облак, но съхранението на криптиран външен диск на сигурно място далеч от дома ви също е подходящо. Копие извън офиса ви осигурява максимално спокойствие, че данните ви са в безопасност, независимо какво се случва с физическото ви местоположение.

Дори най-добрият резервен план е безполезен, ако не се поддържа. За да сте сигурни, че вашата 3-2-1 стратегия е ефективна, трябва да включите две последни, важни стъпки: автоматизация и проверка.

Използвайте софтуер, който изпълнява архивиране автоматично, непрекъснато или по дневен график. Трябва редовно да тествате архивите. Задавайте напомняне в календара на всеки няколко месеца, за да се опитате да възстановите файл или папка както от локалните, така и от външните резервни копия. Това гарантира, че данните не са повредени и че процесът на възстановяване действително работи, когато имате най-голяма нужда от него. Също така трябва периодично да проверявате състоянието на физическите си резервни устройства, като използвате инструменти, които четат вътрешните SMART данни на хардуера.