Плеядите, известни още и като Седемте сестри, са един от най-ярките и близки до земята звездни купове, които добре се виждат дори и на фона на силния градски светлинен шум. Астрономите предполагат, че в този звезден куп има около три хиляди звезди, но по-голямата част от тях са прекалено слаби, за да бъдат открити. Изследвани само около 1200 от тях, намиращи се от нас на разстояние приблизително 400 хиляди светлинни години. Разбира се, нашите очи са много по-слаби от възможностите на съвременните телескопи и през ясните нощи ние можем да видим само пет или шест от най-ярките звезди на този куп.

Името на това съзвездие идва от древногръцка легенда, в която се казва че Плеядите са седемте дъщери на титана Атлант. Но чакайте малко, как така седем? Нима гърците са имали по-добро зрение от нас? Не, не са имали по-добро зрение – поетът Арат от Сол в поемата си „Явления“ казва, че само шест от тях могат да се видят с невъоръжено око. Разбира се той описва това по поетичен начин, като казва, че една от Плеядите се е влюбила в смъртен, след което се е засрамила и се е скрила и оттогава тя не се вижда.

Редица други култури от целия свят често свързват името на този звезден куп с числото 7, като в различните легенди това са „Седемте сестри“, „Седемте момичета“ или „Седемте момиченца“. Този пъзел относно „изчезналата звезда“ озадачава учените, включително и астрофизика Рей Норис от университета на западен Сидни, който реши да разбере каква е тайната на седмата звезда.

Норис провел много разговори с коренните австралийци и научил многобройни легенди и истории за небето, включително и разкази за Плеядите, които в австралийските легенди са седем момичета, гонени от съзвездието Орион, което в австралийската легенда са група ловци. При това едното от момичетата е откраднато, което твърде много прилича на гръцкия мит относно това съзвездие.

Но как може да се обясни тази страхотна прилика на митовете на древните гърци и австралийските аборигени, които са отдалечени на хиляди километри суша и вода? Норис споделя, че някои учени са се опитали да обяснят този странен ефект с обикновения културен обмен – европейците са пристигнали в Австралия преди няколко века и активно са разпространявали своите исторически ценности. Но този времеви период явно съвсем не е достатъчен, за да може тази легенда така дълбоко да се вкорени в различните изключително обширни австралийски култури.

Норис отбелязва, че една от звездите, известна като Плейона, често се изгубва в сиянието на близката звезда Атлас, и тогава тя може да се види само в ясна нощ от хора с много добро зрение. Но преди около 100 000 години, когато хората все още са живеели само в Африка и едва са започнали активно да се разселват по целия свят, тези звезди са били много по отдалечени една от друга в нощното небе, което може би обяснява защо Плеядите се считат за седем момичета в редица легенди. С други думи, нашите предци, които все още не са били напуснали Африка, първоначално са измислили тази легенда, която след това са пренесли в Европа, после в Азия и накрая в Австралия.

Ние имаме две косвени доказателства“ – Твърди Норис. „Взети заедно те образуват много интересна хипотеза„. Заедно с още един съавтор изследователите публикуваха научна работа относно това предположение в специализирания уеб сайт arXiv.

Както обикновено, далеч не всички са съгласни с този красива хипотеза. Така например, астрономът и историк Брадли Шафър от университета на щата Луизиана в Батън Руж, който не е участвал в научната работа и играе ролята на независим наблюдател, я нарече „забавна и навяваща спомени„. Според неговите думи „хората са си хора и е съвсем естествено да запълват небето с мъжки и женски фигури„.

Според Шафър, като се има предвид огромния брой традиционни истории и легенди, напълно е възможно да имаме най-обикновено съвпадение при различните човешки общности. Той отбеляза, че в научната работа на Норис е използвана остаряла информация за звездната миграция, която е използвана за моделиране на разстоянието между Плейона и Атлас преди 100 хиляди години. Според най-съвременните данни, тези две звезди са били по-близо една до друга, а това означава, че съзвездието навярно е изглеждало по подобен начин и за нашите далечни предци.

Но статията на Норис не се базира изцяло на този факт. Ученият напомня, че според редица водещи астрономи звездите в Плеядите променят яркостта си с времето и преди 100 хиляди години слабата днес звезда Плейона е била много по-забележима. Но той потвърждава, че нямаме достоверни данни за светимостта на звездите за толкова големи според нашите мерки периоди от време.

В същото време Шафър не отрича самата хипотеза – той просто счита, че наличните доказателства не са много убедителни. Като контрапример той посочва не по-малко известното съзвездие Голямата мечка. Германците наричат това съзвездие Големият кош, а китайците – Голямата кофа, както и Големия черпак и навярно тези названия също са възникнали от един общ древен източник.

Така например, в част от легендите самият „кош“ на Голямата мечка означава тялото на мечката, а трите звезди на „дръжката“ са нейната опашка. Забавно е, че мечките нямат и никога не са имали толкова дълги опашки. Но в голям брой древни традиционни истории на северните народи нещата изглеждат по друг начин. Кошът както преди си е тялото на мечката, но трите звезди от неговата дръжка се считат за три ловеца, които преследват мечката.

Шафър отбелязва още, че централната звезда на хипотетичната дръжка има малък слаб сателит, известен под името Алкор. В легендите на северните народи Алкор е птица, помагаща на ловците да следват мечката. Той добавя, че значителен брой от историите на коренните американци, живеещи от Канада до Мексико, изключително много приличат на легендите на сибирските народи за Голямата мечка, включително самата мечка, ловците и птицата помощник.

Многобройните открити доказателства показват, че голям брой хора са стигнали Америка по древния сухопътен мост в Беринговия пролив между днешна Русия и Аляска, съществувал преди хиляди години. Шафер е на мнение, че напълно е възможно тези легенди за Голямата мечка да имат общ произход.

Ученият добавя, че това обяснение не е общоприето в средата на историците. Но редица общи характеристики показват, че в тази легенда има нещо вярно. Според Шафър, ако легендата за Плеядите, която би трябвали да е на 100 000 години, повдига редица въпроси, то легендата за Голямата мечка не е толкова древна и е е „едва“ на 14 000 години – именно толкова време е трябвало на хората, за да мигрират от Европа в Америка и да останат там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *