Една от най-очакваните видеоигри през тази година – Cyberpunk 2077 – вече е на пазара. Разработчиците от CD Projekt RED на няколко пъти отлагаха датата за старт на продажбите, като последния път оправданието беше кризата с пандемията от COVID-19.

Всичко това вече е минало и заглавието най-после е достъпно във версии за персонални компютри и останалите най-популярни гейм платформи. А онези, които вече се докоснаха до него са категорични, че чакането си е струвало както по отношение на геймплея, така и на визията, атмосферата и историята.

Антиутопичен свят, притежаван на практика от няколко големи корпорации, ширеща се навсякъде престъпност, всевъзможни кибер и биотехнологии, импланти, роботи и други футуристични технологии, и разбира се – бързи коли. Това са само част от нещата, които играещите могат да видят в дългоочакваната гейм продукция.

Атмосферата в играта наистина е завладяваща, но дали нейните създатели биха се радвали да я видят в реалния живот?

Отговорът се крие в произхода на Cyberpunk 2077. Заглавието е базирано на поредица от настолни игри, създадени през осемдесетте години на миналия век с общото наименование Cyberpunk. А техният дизайнер Майк Пондсмит вече обяви в интервю за BBC, че те не са създадени като „вдъхновение, а като предупреждение“, добавяйки че човечеството не би трябвало да се надява да пресъздаде тази реалност.

Подобна позиция съвсем не е изненадваща, предвид контракултурния имидж, който самото течение киберпънк си е създало през годините. Възникнало през 70-те години и станало известно с романи като „Невромантик“ и „Идору“ на Уилям Гибсън, „Снежен крах“ на Нийл Стивънсън и „Hacker Crackdown“ на Брус Стърлинг, то винаги е предупреждавало за възможното антиутопично бъдеще, доминирано от технологии и корпорации.

Cyberpunk 2077 е създаден в най-добрите традиции на книгите и филмите от този фантастичен поджанр и съответно е пропит от тяхната критика и контракултура. „Киберпънкът е едно антиутопично бъдеще, което се намира на пет минути от нашето текущо съществуване“ – обяснява Пондсмит.

Във време, когато дори държави, които сме свикнали да определяме за стожери на демокрацията, въвеждат все повече технологии за проследяване на гражданите, частни компании се опитват да патентоват гени, а една социална мрежа е обвинявана, че може да повлияе на президентските избори в най-могъщата страна в света, не е трудно да повярваме в неговите думи.

Така че докато се потапяте в „Нощния град“ на Cyberpunk 2077, с неговите мега-корпорации, нелегални кибер подобрения на тялото, престъпност и насилие, си помислете така ли искаме да изглежда и реалният свят след няколко десетилетия и ако не – какво бихме могли да променим днес, за да не се превърне тази игра в едно сбъднало се пророчество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *