Едва ли някой от астрономите на 19-ти век, които са се опитвали да видят със своите телескопи различните небесни тела, мигащи на небосвода, е можел да предположи какви космически чудеса ще бъдат открити през следващия век.

Някои от тях са толкова плътни звезди, че чаена лъжичка от тази материя тежи колкото най-голямата земна планина. Има и толкова компактни космически обекти, че никой не може да преодолее тяхното гравитационно привличане. Всъщност тогава дори не са били открити галактиките.

Мащабните теоретични изследвания и новите технологии ни разкриха Вселената и ни се даде възможност не само да видим невидимото, но и да чуем тихите стъпки на далечните тъмни гиганти. За нас е трудно да си представим, какво все още е скрито от нашите очи и уреди, но все пак теоретично и чисто хипотетично е напълно възможно съществуването на космически обекти, за които ние все още нищо не подозираме.

Напълно е възможно в близкото бъдеще астрономите да ги открият.

Черните джуджета

След като изразходват своето гориво, звездите подобни на нашето Слънце се превръщат в сфери с размер колкото Земята и се състоят от изключително компактен материал. Всеки негов кубически сантиметър тежи около един тон. Въпреки това, те продължават да светят с ярка бяла светлина и ние наричаме тези космически обекти бели джуджета.

Тъй като белите джуджета вече не излъчват светлина от термоядрени реакции, те постепенно изстиват. След около 100 милиона милиарда години това джудже най-накрая ще достигне равновесие с фоновата температура на околната среда и ще стане абсолютно тъмно.

Нашата Вселена все още няма 14 милиарда години и засега няма смисъл да търсим черни джуджета. Но след време небето ще се превърне в гробище от звездни трупове, които са именно черни джуджета.

Вероятност за тяхното съществуване: много голяма, само че трябва да се изчака.

Обект на Торн-Житков

За щастие, до пенсионирането а нашето Слънце остават още няколко милиарда години. И преди нашето светило да изключи своя двигател, звездата ще престане толкова силно да притегля своята атмосфера и ще даде възможност на своята талия да се разшири, като по този начин ще се превърне в червен гигант.

Засега учените не знаят дали изпепелените останки на Земята ще бъдат в границите на разширилата се звезда или постепенната загуба на маса от Слънцето ще доведе до това, че земната орбита постоянно ще се разширява.

Ако нашата планета се сблъска с атмосферата на звездата, то тази плазма със сигурност ще забави нейното движение и тя по спирала бързо ще падне във вътрешността на звездата.

Но какво би се случило, ако на мястото на нашата малка каменна планета в орбита се намира един по-стабилен обект – например, още една звезда? Дали тя би могла да издържи по-дълго, образувайки кръгове около своя компаньон – червен гигант, подобни на кръговете на една космическа златна рибка, плуваща в един адски аквариум?

Това е в общи линии идеята на Торн-Житков. През 1977 година физиците Кийп Торн и Анна Житков са пресметнали, какво ще се случи при сливането на червен супергигант и неутронна звезда.

Техните пресмятания показаха, че неутронната звезда може да извършва доста бързи движения във вътрешността на червения гигант в продължение на около 200 години, след което ще се слее с неговото ядро, като в резултат от това ще се формира по-тежка неутронна звезда или при наличието на достатъчно маса, всичко ще колабира във вид на черна дупка.

През 2014 година на астрономите се стори, че са намерили подобен космически обект – звездата HV 2112. Но не всички учени приемат тази гледна точка и считат съществуването на подобни хибриди за непотвърдено.

Вероятност за съществуване: достатъчно голяма. Всички числа и пресмятания съвпадат, но трябва да бъдат намерени още космически обекти от този тип.

Бозонните звезди

Според Стандартния модел на физиката, елементарните частици са два типа.

Фермионите са строителните тухлички материя – късчета реалност, които не се припокриват, и благодарение на които се образуват атомите и се изграждат молекулите.

Бозоните са един цял зоопарк от частици, управляващи поведението на физичните взаимодействия, благодарение на които фермнионите се свързват една с друга или се отблъскват, като това поражда всичко – от ядрения разпад до светлинния спектър и цялата химия – всичко.

За разлика от фермионите, бозоните нямат проблеми да се намират в точно определена точка на пространството и там където има място за 20 бозона винаги ще се намери място за още 20.

Теоретичната физика откри една вратичка, заради която поведението на бозоните не е така приятелско. Хипотетичният бозон аксион може да има неголяма маса и да се отблъсква от другите аксиони, които по някаква причина са се събрали на едно и също място.

Но едно по-голямо количество аксиони на едно и също място би създало добре балансиран облак, който няма да блокира светлината и ще излъчва собствена светлина. Както и с черните дупки, намирането на подобни тъмни бозонни звезди може да стане само по тяхното гравитационно влияние на околните космически обекти.

Тяхното съществуване би могло да обясни природата на тъмната материя. Би могло.

Вероятност за съществуване: ниска. Засега учените нямат убедителни доказателства за съществуването на аксиони.

Сферата даркино

Вече сме в началото на поредното десетилетие на 21-ви век, а все още нямаме представа, какъв е този странен феномен черната материя.

Дали тя не е съставена от бавно движещи се частици? Дали те взаимодействат помежду си? Дали се концентрират в черни дупки, или повече приличат на мъгла?

Учените имат много широки предположения за природата на тъмната материя. Едно от тях допуска, че това са частици със съвсем малка маса, които се притеглят помежду си, но по размери са много по-малки от размера на електрона. С голяма степен на вероятност може да се предположи че огромно количество от това вещество се е събрало в центъра на галактиката и е формирало една гигантска сфера.

Заради изключително малката маса на тези частици, въпросната сфера ще бъде заобиколена от мъглив ореол от частиците тъмна материя, които бавно се движат към центъра. Преди в края на краищата да образуват черна дупка, тяхната обща маса ще е сравнима с няколко милиони слънца.

Има много теории на тази тема, но нито една не може да обясни, защо близо до центъра на Млечния път частиците се движат по съвсем друг начин, а не се въртят около една по-компактна маса.

Гравитационното притегляне на тази хипотетична сфера от фермиони, на която астрономите дадоха името даркино, може да притегли към себе си достатъчно маса, за да могат да бъдат обяснени странните орбити на космическите обекти близо до центъра на нашата галактика.

Вероятност за съществуване: ниска. Първо трябва да разберем какво е тъмната материя.

Антизвездите

За появата на Вселена като нашата е необходимо за всяка частица, появяваща се от небитието от бурния океан c квантова пяна да се появи частица антиматерия с противоположен заряд.

Когато тези две частици се сблъскат, те отново изчезват, като оставят след себе си само едно специфично излъчване.

Като се съобразим с това, колко материя ни заобикаля, преди около 13,8 милиарда години голяма част от тази материя кой знае защо не се е самоунищожила. Навярно антиматерията се намира някъде в космоса.

Това е една от мистериите върху която физиците усилено работят.

Интересно е, че ако някъде в нощното небе се намира звезда с изчезналата антиматерия, то според създадените компютърни модели, тя ще изглежда като всяка друга ослепителна газова сфера. Единственият намек за нейната природа ще бъдат характерните пикове на гама излъчване, възникващи когато нейните атоми от антиводород анихилират с късчетата материя, врязали се в тази антизвезда.

В началото на тази година астрономите публикуваха резултатите от своите наблюдения на подобни характерни излъчвания. След като премахнаха всичко излишно остана списък от 14 кандидата, които биха могли да бъдат антизвезди.

Това съвсем не означава че в нашия Млечен път реално има над десет звезди, съставени от антиматерия. Това биха могли да бъдат вече известни на учените източници на гама излъчване от типа на пулсарите или черните дупки. Но ако антизвездите наистина съществуват, то те ще излъчват именно такива гама лъчи.

Вероятност за съществуване: изключително ниска. Но идеята може да се използва за създаването на една нелоша серия на Стар Трек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *