Тази хипотеза бе предложена от компютърния специалист Tzimie, който в доста шеговита форма излага своите виждания относно парадокса на Ферми. Но неговите размишления породиха огромен брой коментари и отзиви, които не останаха незабелязани.

Къде са разумните същества във Вселената? Ето една нова хипотеза, която е добре да се разгледа на части, които после да се сглобят в една обща идея.

 Конкуренцията

Човешките общности непрекъснато се конкурират една с друга – в миналото с тояги, а сега с атомни бомби и промишлен шпионаж. От друга страна хората изобщо не се конкурират например, с таралежите. Няма и за какво да се конкурират –  техните ниши са твърде различни. Но това е един твърде екстремален пример –  нека да разгледаме две различни човешки общности с различно ниво на развитие и да направим някои преценки.

При еднакво развитие на всички общности ще имаме жестока конкуренция. Ако едната общност е малко по-изостанала от другата, получаваме отношения от типа метрополия и колония. Има експлоатация, но има и прогрес.

Но ако вземем за пример разликата в развитието на съвременния технологичен човек и неконтактните племена от джунглите на Амазонка, нещата започват да изглеждат по друг начин.

Хората от снимката, показана по-горе, се опитват да свалят вертолет с помощта на лък. Да обърнем внимание, че с тези хора ние съвсем няма за какво да се конкурираме. Прогрес също няма да има, освен ако не ги извадим от джунглите и да се опитаме да ги обучим, на какъв би бил смисълът? Ще живеят ли по-добре? А може би трябва да наблюдаваме тези аборигени с помощта на дронове, които навярно им биха изглеждали просто като някакви странни птици, но едва ли ще си помислят, че нещо подобно може да бъде опасно. Но ако пуснем сред тях съвсем малки дронове с миниатюрни камери, то те изобщо няма да се досетят, че ги наблюдаваме. И това е първата част ребуса относно парадокса на Ферми.

Моделът на двете изолирани общности

Навярно всички ще се съгласят, че развитието на човечеството изглежда приблизително по следния начин:

Не е важно, какво точно обозначава вертикалната ос. Всяка конкретика от типа на брой пирамиди, колесници, автомобили, нефт, електрическа енергия, важат само за определен сравнително кратък исторически етап. Ето защо не е необходимо да даваме точно определение на вертикалната ос – всичко е интуитивно разбираемо.

Да пристъпим към един интересен мислен експеримент. Да предположим, че на дадена планета се е развил човешки аналог (на Земята това е станало преди около 200 хиляди години). В даден момент, двата континента, съществуващи на тази хипотетична планета, бързо са се разделили, а океаните между тях не могат да бъдат пресечени, заради страхотни бури и урагани. В тези условия двете цивилизации започват да се развиват паралелно. Какво би станало, ако по-развитата от тях създаде технически съвършени кораби и самолети, които могат да устоят на бурите?

Ако едната от тези две цивилизации се развива само с 0,5% по-бавно от другата, то за 200-те хиляди години, какъвто е случаят със Земята, разликата в развитието ще бъде около 1000 години. Би се получило нещо подобно:

Тоест, по-бързо развиващата се цивилизация, при пристигането си на чуждите брегове със своите самолети, ще открие какво? Рицари? И това е при разлика от едва 0,5%. А какво би било в космически мащаби, където според последните научни изследвания, разликата в развитието би била минимум 5-10%? Какво да кажем за хипотетичните цивилизации на екзопланетите, които откриваме днес, където развитието на човекоподобни може да бъде десетки и дори милиони години. Можем да кажем, че следното едва ли е възможно:

При разлика от милиони години в развитието и съществуването, по-развитата цивилизация ще остава незабележима и невидима за много по-малко развитата. Това е достатъчно за обясняването на парадокса на Ферми, но нека да продължим с нашите мислени експерименти.

Съдбата на изолираните племена при бъдещото развитие на човечеството

Не можем точно да си представим какво ще бъде бъдещето, но с развитието на невронните интерфейси за човешкия мозък и създаването на все по-съвършени изкуствени интелекти, вероятно ще стигнем до прехвърлянето на човешкото съзнание (Mind Upload) в съвършено нов тип устройства с поддръжката на виртуална и допълнена реалност. Голяма е вероятността да стане именно така, понеже тази хипотетична бъдеща технология може да даде възможност за изучаване не само на нашата галактика, но и на цялата Вселена. Но къде да оставим сървърите за съзнанията и допълнената реалност?

Земята изобщо не е подходящо място. Първо, има много вода и кислород. Това е изключително агресивна среда, способна да разруши всичко, което е създадено от човека в рамките на само няколко хиляди години. Второ, Земята е една много дълбока гравитационна яма. Дори обикновеното излизане в космоса е проблем, а от друга страна излитането на екипажа на Аполо 11 от Луната става с малка космическа совалка, която дори не е ракета и няма степени. Така че поне в началото е добре тези сървъри да бъдат разположени на Луната. Има и трета причина.

Кой ще остане на Земята след Mind Upload? Разбира се, към бъдещите може би квантови компютърни системи няма да бъдат прехвърлени всички. Освен неконтактните племена ще има големи групи от хора, които ще се откажат от Mind Upload поради етични, религиозни и най-различни други съображения. Какво ще стане с тях?

За известно време тези групи ще използват старите технологии. В рамките на тези мислени експерименти, нека си представим, че на Земята е възникнал някакъв мащабен катаклизъм. Сградите са в руини. Част от хората са живи. Те изчистват руините и създават някакви ремонтни работилници. Компютрите все още работят, но заводите за чипове и други компоненти са разрушени.За създаването на процесор на AMD или Intel са необходими екипите от висококвалифицирани специалисти, част от които е загинала, а целият процес за производството на процесори не е известен на никого. Компютрите ще работят още двадесетина години и постепенно ще се повредят, а цивилизацията ще трябва да продължи напред без тези технологии и да се възстанови от точката, където е застинала – може би перфокарти или парни машини, а защо не и рицари?

След известно време трендът на угасване на технологиите ще бъде пречупен и ще започне ново развитие. Ще има нова експонента и ново излизане в космоса. Но докато спадът продължава, градовете навярно ще бъдат разрушени, при това рамките на около стотина години.

А след хилядолетия почти нищо няма да напомня за хората – само някои мегалити ще подсказват, че е имало нещо.

Да сглобим пъзела

И така, след нашия мислен и чисто хипотетичен Mind Upload, човечеството навярно ще се прехвърли на Луната, а оттам на някое друго място. На Земята цивилизацията ще се върне много назад и само най-примитивните и упорити хора ще се борят за своето биологично съществуване. Те ще намират странни следи от много високо развити технологии, които изобщо не съответстват на тяхното развитие и които са угаснали с течение на времето. И след време само мегалитите и някои странни артефакти ще напомнят за нас – бурно развиващото се човечество v2.0.

Само че този хипотетичен свят ни изглежда някак познат. Откъде можем да знаем, че ние сме Човечество v1.0?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *