Все по-често в техническите характеристики на дисплеите за смартфони се срещат термините HDR10, HDR10+ и Dolby Vision. Третата от така изброените технологии се поддържа например от новите флагмански смартфони Xiaomi 12 и актуалните към днешен ден модели iPhone. Какво предлагат тези стандарти и по какво се различават?

Какво точно е HDR и защо този стандарт е по-добър от SDR

Абревиатурата HDR означава High Dynamic Range, което директно се превежда като разширен динамичен диапазон. Терминът се отнася за изображенията и се различава от SDR (стандартен динамичен диапазон) на първо място по броя на показваните оттенъци и по своята максимална яркост. Главното подобрение е точността на показването на реалните цветове. В SDR всеки базов цвят – червеният, зеленият и синият обикновено се кодират с 8 бита. По този начин всеки канал може да показва 256 оттенъка на цветове, което сумарно възлиза на 16,7 милиона цвята (256x256x256). При HDR стандарта се използват от 10 до 16 бита на канал, което значително разширява палитрата. Дори и най-обикновеното увеличение до 10 бита дава 1,07 милиарда вариации на цветовете (1024x1024x1024).

Особеното тук е, че само с подробното кодиране на цветовете няма как да се получи HDR изображение. Необходима е по-голяма яркост на дисплея, за да може да се види разликата между отенъците на съседните пиксели.

Това означава немалък запас от яркост, който дава възможност да се различи цялото многообразие от цветове. Класическите SDR монитори имат яркост до 350 кандела на квадратен метър (нита). Съвсем друга е ситуацията с HDR дисплеите, при които яркостта започва от 600 нита. Екранните матрици от висок клас дават от 1000 до 1600 кандела на квадратен метър, а професионалните висококачествени монитори осигуряват до 4000 нита.

Трето, необходимо е заводско калибриране на дисплея. Екранът не може самостоятелно правилно да показва съдържанието с разширен динамичен диапазон и фърмуерът на матрицата трябва да включва правилната таблица с корекциите, за да може черният цвят да е наистина черен, белият – бял, а общата цветност да съответства на еталонното цветово пространство DCI-P3.

За да може даден телевизор или смартфон да показва филма именно такъв, какъвто го е замислил неговия създател, HDR задължително трябва да съдържа и метаданните – конкретните настройки на яркостта и цветността.

 

Разликите между HDR10, HDR10+ и Dolby Vision

HDR10 е базовият стандарт, който включва всички изброени дотук особености. Той е безплатен за използване и подава статистични метаданни – тоест, параметрите за яркостта и цветността за целия видеоклип.

По-късно се появи Dolby Vision от едноименната компания, която създаде и технологията за обемен звук Dolby Atmos. Ключовата разлика е в това, че видеото включва метаданни за всеки конкретен кадър, за да може самата сцена да изглежда идеално. Максимално допустимата яркост е увеличена от 4000 до 10 000 нита, но подобен показател в реалните устройства почти не се среща. Големият минус (според редица експерти това всъщност е плюс) е, че за използването на този формат е необходимо да се плащат лицензни такси на Dolby.

HDR10+ също поддържа динамични метаданни, но пиковата яркост остана на предишното ниво и освен това, неговото използване е напълно безплатно.

Къде се използват HDR10 и Dolby Vision

Както обикновено, новите стандарти се появиха първоначално в киното. При домашната техника поддръжката на разширения динамичен диапазон първи получиха мониторите и телевизорите. Малко по-късно към тях се присъединиха и конзолите. Ако в спецификациите на съответното устройство се вижда надписа HDR, то това означава, че то поддържа минимум HDR10. За указване поддръжката на HDR10+ и Dolby Vision се използват отделни обозначения.

При смартфоните тази технология засега не се използва, въпреки че поддръжката на Dolby Vision я има както в най-новите iPhone, така и в най-новата серия флагмански смартфони Xiaomi 12. Разбира се, тази технология се поддържа и в някои други по-евтини компютърни устройства. От друга страна поддръжката на HDR10+ може да се види в редица по-евтини мобилни телефони. Така например, тя се поддържа от смартфона realme GT Neo2.

За да може всичко да работи добре, самото съдържание трябва да се създава с идеята за поддръжка на HDR. Да напомним, че с поддръжката на Dolby Vision и HDR10+ се заснема по-голямата част от съвременните филми с голям бюджет. Тези технологии можем да видим в каталозите на Netflix и Apple TV+.

Последно време стандартът Dolby Vision получава все по-голямо разпространение, а компанията Dolby най-внимателно следи за спазването на всички изисквания и спецификации. От друга страна, при свободно разпространявания безплатен HDR създателите на съдържание и производителите на различни компютърни устройства си позволяват някои волности. В подобни условия осигуряването на високо качество на изображението е много трудно, да не кажем дори невъзможно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *