Вероятно ви се е случвало да се изненадате от информацията, че поредната онлайн услуга като WhatsApp, LinkedIn или GitHub се оказва собственост на някой от онлайн гигантите Google, Amazon, Facebook или Microsoft. Онези, които не следят внимателно случващото се в бранша, вероятно ще се изненадат от

безпрецедентната концентрация на собственост,

която тези четири корпорации и още няколко играча в сектора, са осъществили през последните години. Наблюдаваме постъпателно изкупуване на огромен брой перспективни стартъпи и други проекти във всевъзможни области на технологиите и редица други браншове. Резултатът е, че днес светът се е сдобил с няколко бегемота с на практика неограничени ресурси и неподлежащи на контрол. Те се конкурират помежду си в горе долу всички иновативни сегменти

на принципа „всеки срещу всеки“.

Битка, в която най-често жертвите са по-малки дигитални компании, както и дружества от редица други сектори на икономиката. Проблемът вече е забелязан от регулаторите в Европа, САЩ, Индия и други страни, както и от американския Сенат. Остава въпросът – какво може да се направи и дали не сме закъсняли да започнем да се притесняваме.

За да разберем по-добре проблема, в следващите редове ще се опитаме да хвърлим светлина върху въпроса – кой технологичен гигант кои услуги и продукти притежава и в кои сегменти на дигиталния пазар участва.

Facebook

Най-голямата и влиятелна социална мрежа, на която мнозина приписват силата да избира американски президенти, навлезе бързо в някои от най-перспективните ИТ сегменти. Тя е собственик на три от четирите най-използвани чат месинджър приложения – Instagram, Messenger и WhatsApp, всяко от които се развива като отделна екосистема с присъствие в множество подсегменти.

Компанията на Марк Цукърбърг навлезе сериозно и във виртуалната реалност, придобивайки шлемовете Oculus. Нейни са също услугата за разпознаване на лица Face.com, Gowalla за локализация, Onavo за мобилни анализи, месинджърът Beluga и какво ли още не.

Google

Под шапката на компанията майка на Google – Alphabet – са някои от най-значимите дигитални активи в момента. Освен вездесъщата търсачка, това включва мобилната операционна система Android и прилежащият магазин за приложения, както и цялата екосистема около тях, видео хостинг платформата YouTube, картите Google Maps и Google Earth, електронната поща Gmail и блог мрежата Blogger.

Корпорацията развива също собствен браузър Chrome, едноименната операционна система, „облачната платформа“ Google Drive, GPS приложението Waze, чат платформата Hangouts и сайта за хостинг на снимки Picasa. Множеството онлайн услуги се допълват и от рекламните мрежи AdWords, DoubleClick и Admob, които генерират голяма част от приходите на групата. Проектът Loon пък обещава да превърне Google в глобален интернет доставчик чрез мрежа от балони. Със същата цел дружеството придоби и дял от Space X на Илън Мъск.

Alphabet се опитва да навлезе на практика във всички перспективни ИТ (и не само) сегменти. Тя развива собствени автономни автомобили, медицински услуги, очила за добавена реалност, система за интелигентно управление на дома, подкасти, както и система за анализ на големи масиви от данни (big data). Неотдавна пусна и собствена абонаментна гейминг услуга – Stadia, с която влиза с гръм и трясък в още един перспективен сегмент. Разполага и със собствени телефони, като през годините придоби активите на няколко изпитващи затруднения производители на мобилни устройства. Неотдава даде 2.1 млрд. щ. долара и за носимите устройства Fitbit.

Amazon

Компанията на най-богатия човек в света е друг голям участник в изкупуването на технологични активи. Освен едноименния онлайн магазин, в нейното портфолио влизат още платформата за стрийминг на геймърски мачове Twitch, онлайн магазинът за обувки Zappos, китайският търговец Joyo.com, платформа за музика и за подкасти, услуга за аудио книги Audible, сайтовете Imbd за филми, Alexa Internet за рейтинг на сайтове, услугата за разпознаване на глас Yap и дори собствена домейн зона – .buy.

Освен тези дъщерни дружества, Amazon има и най-популярната облачна платформа AWS (Amazon Web Services), системата за онлайн разплащания Amazon Payments, студио за видеоигри и дори собствена физическа верига магазини, с която се опитва да конкурира Walmart. Компанията има присъствие и на хардуерния пазар – с четците за електронни книги Kindle, таблетите и смартфоните Kindle Fire, а от скоро развива и собствени проекти за летящи дронове и автономни коли.

Amazon е и създател на новия сегмент на дигиталните асистенти със своя виртуален помощник Alexa и устройствата Echo, в които тя „живее“. Сектор, в който бързо се включиха Apple, Google и други големи играчи. В добавка самият Джеф Безос е собственик на компанията за частни космически полети Blue Origin, както и на вестника The Washington Post.

Microsoft

Гигантът от Редмънд дълги години беше най-влиятелната технологична компания със своята операционна система Windows и офис пакета си. С навлизането в интернет ерата обаче корпорации като Yahoo и Google, а по-късно Amazon и Facebook се превърнаха в сериозни негови конкуренти. Все пак и днес създадената от Бил Гейтс и Пол Алън компания е сред ключовите играчи в сектора и използва приходите от своята „дойна крава“, за да изкупува знакови онлайн активи.

В портфолиото й влизат социалната мрежа LinkedIn, месинджърът и VoIP приложение Skype, браузърът Edge, онлайн търсачката Bing, още една бизнес социална мрежа – Yammer, пощенският клиент Outlook и дори малък дял в друг интернет гигант – Facebook.

В развлекателния сегмент Microsoft притежава една от двете най-популярни фамилии игрови конзоли Xbox, както и студия, разработващи игри за нея. Преди няколко години компанията закупи шведското гейм студио Mojang, известно със своята изключително популярна игра Minecraft. А само преди месеци се сдоби и с още един знаков актив в гейм сегмента – издателството на игри Bethesda и групата около него, включваща още легендарната id Software. По този начин Microsoft се оказа собственик на гейм франчайзи като DOOM, Quake, Wolfenstein, The Elder Scrolls, Fallout и много други. Ход, който ще позволи на компанията да се конкурира по-успешно със Sony при гейм конзолите в момент, когато на пазара излиза тяхното пето поколение.

Не по-малко впечатляващо е присъствието на редмъндската компания при бизнес технологиите. Освен най-популярния офис пакет, тя разполага също със своя облачна платформа, системи за управление на бизнеса от клас ERP и CRM (фамилията Dynamics), за видео разговори – Teams, както и платформата за програмисти GitHub. При хардуера компанията направи не особено успешно придобиване на подразделението на Nokia за смартфони, опита се да наложи собствен дигитален плеър Zune, но като изключим конзолите Xbox, няма други значими проекти.

Apple

Създадената от Стив Джобс компания не е известна като сериозен онлайн играч, макар че разполага с втората най-популярна мобилна операционна система iOS и цялата екосистема за приложения около нея. Тя обаче има и множество други услуги, включително за музика, филми, телевизия и друго съдържание, както и мобилното приложение Shazam. Още по-силно е присъствието й в хардуерния сегмент със сериите смартфони iPhone, таблети iPad, плеъри iPod, часовниците Apple Watch, компютри Macbook, както и слушалките Beats, които закупи преди няколко години. В активите й е също браузърът Safari.

Verizon

Американският телеком оператор придоби застаряващата онлайн група AOL, която мнозина напоследък определяха като своеобразно „гробище за неуспешни интернет услуги“. Все пак в активите на групата са знакови поне в миналото имена като търсачката Yahoo!, редица блог мрежи, рекламната платформа, базирана на Adap.tv, платформата за снимки Flickr, социалната мрежа Tumblr, имейл услуга и множество информационни портали. Сред тях са и водещите днес онлайн медии The Huffington Post, TechCrunch и Engadget.

eBay

Компанията, ръководена от Пиер Омидияр, може и да не се развива толкова бурно като Amazon на Джеф Безос. През годините обаче тя също се сдоби с апетитни онлайн активи, включително платежната система PayPal, социалната мрежа Meetup.com, сайта за обяви Craigslist, платформата за изграждане на онлайн магазини Magento, мрежата за дрехи втора ръка Twice, сайта за продажби Half и др.

Rakuten

Японският конгломерат също държи не лош дял от интернет потреблението чрез чат месинджъра Viber, социалната мрежа Pinterest и собствените си услуги за електронна търговия и развлечения.

Освен тези групи, в интернет вече има и множество големи независими компании, които ако не толкова влиятелни, най-малкото са достатъчно големи играчи, чието придобиване от изброените по-горе е почти невероятно. Сред тях са музикалната платформа Spotify, чат месинджърът Snap, социалната мрежа Twitter, споделената транспортна услуга Uber, сайтът за споделяне на жилища Airbnb, облачната услуга Dropbox, както и Tik Tok, чието бъдеще в САЩ в момента е обект на много спекулации. Тези дружества най-често се оценяват на десетки милиарди долари (за сравнение някои от по-горе изброените вече надминават оценка от един трилион). Самите те също закупуват по-малки компании в браншове, които ги интересуват, но без да могат да го правят с мащаба на Google, Amazon и компания. По този начин те сформират своеобразен

втори ешалон онлайн гиганти,

които спомагат картината в сектора да изглежда по-шарена и по-конкурентна.

Дали концентрацията на онлайн услуги е нещо лошо? При всички случаи от гледна точка на потребителите по света монополът никога не е добра новина и е много по-добре да има конкуренция. От друга страна изкупуването на по-малки компании често има и обратния ефект, защото техните основатели получават значителни суми, с които в последствие най-често създават нови дигитални проекти, спомагайки за разнообразието и конкуренцията в бранша. Освен това придобиванията за милиарди долари често се превръщат в позитивен пример, стимулирайки предприемачеството и мотивирайки мнозина да стартират свои услуги в бъдеще. Без значение какви са ползите и какви са вредите от тази тенденция обаче, в световен мащаб вече се постига консенсус, че най-големите технологични компании са станали прекалено големи и е на лице нуждата от тяхната регулация.

3 thoughts on “Изкупуването на интернет – кой онлайн гигант какво притежава”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *