САЩ започна изключително активно да работи върху своя нов проект за изграждането на лунната орбитална станция Lunar Gateway, която на практика ще замени МКС, предвидена да спре да работи през следващите от 4 до 8 години. Нека се спрем по-подробно върху този интересен проект и да разберем как ще бъде реализиран.

Изграждането на космическата станция Lunar Gateway

Новата орбитална лунна станция на САЩ бе публично представена от НАСА през месец март 2017 година, като тогава проектът се наричаше Deep Space Gateway и бе част от програмата за осъществяване на пилотиран полет до Марс. При първия етап от тази програма се предвиждаше изграждането на космическа станция в орбита около Луната. При втория етап трябваше да се осъществи сглобяването в тази станция на транспортен кораб за полет до Марс, както и за провеждането на редовни пилотирани полети в орбита около Луната, с помощта на които ще се проверява възможността за дълги космически полети.

Според меморандума от 2-ри май 2018 година, НАСА предвижда изграждането на станция в орбита около Луната, както и финансирани от американското правителство комерсиални лунни проекти за създаването на неголеми космически апарати, които лесно могат да кацат на повърхността на Луната. Те ще бъдат подготовка за осъществяването на големи роботизирани мисии и основа за започване изграждането на обитаеми лунни бази.

Сегашната инкарнация на този проект се нарича Артемида и предвижда изграждането на модулна станция, която също както при предишните проекти, ще се намира в орбита около естествения спътник на Земята. Предвижда се в първичния модул на тази станция да могат да живеят и работят четирима души за период от 30 до 60 и максимум 90 дни. Пилотираните полети до тази лунна станция ще се извършват с помощта на ракетите на Space Launch System, които в началото ще се осъществяват един път в годината. В новия проект е заложено и активното участие на космическата компания SpaceX на Илън Мъск.

Новата лунна станция ще се намира в орбита тип Near Rectilinear Halo Orbit (NRHO) около една от точките на Лагранж. Орбитата е изчислена по такъв начин, че минималното разстояние до повърхността на Луната да е около 3000 километра, а максималното – около 700 хиляди километра. Станцията ще прави един оборот около Луната за приблизително седем дни.

Освен хейло орбита, която може да се използва като междинна точка, откъдето да могат да бъдат осъществявани полети като до Луната, така и до дълбокия космос, космическите експерти разглеждат и вариант за разполагане на станцията на ниска окололунна орбита с височина между 100 и 200 км, от която е по-лесно да се кацне на Луната.

Модулите на Lunar Gateway

  • Модулът на двигателите. Това ще бъде първият модул на НАСА, който ще бъде изведен в лунна орбита. През месец май 2019 година на конкурса за разработване и предоставяне на подобен модул победи компанията Maxar Technologies, известна по-рано като SSL, с която бе сключен договор на сума $375 милиона. Този модул ще се създава съвместно с Blue Origin и Draper. Слънчевите батерии на този модул ще захранват електродинамичен двигател с мощност 50 KW, като на него ще бъдат разположени и комуникационните системи. Крайното тегло на този модул е 5 000 килограма, а неговото извеждане в космоса е планирано за края на 2022 година. Двигателният модул освен с електрически, ще разполага и с йонни и химически двигатели, използващи хидразин. Към него ще е закрепен резервоар, който събира 2000 кг ксенон за йонните двигатели, а неговото технологично време на живот е минимум 15 години.
  • Малкият жилищен модул. Вторият модул на Lunar Gateway трябва да бъде изведен в окололунна орбита и скачен с първия модул през 2024 година. Той ще има 2 осеви и до 2 радиални порта  за скачване и в него може да се събере екипаж от четирима души за период до 30 дни.
  • Международният жилищен модул. Създава се от партньорите на САЩ с помощта на европейската и японската космическа агенция. Екипажът на този модул може да остане в орбита около луната станция за период от 30 до 60 дни.
  • Американският жилищен модул. Този жилищен модул ще бъде създаден от американските специалисти.
  • Снабдителният модул. Ще бъде създаден от САЩ и нейните партньори, и ще се използва за стиковане и като склад.
  • Шлюзовият модул. Ако Русия все пак вземе участие в този проект, то този модул ще бъде изграден от нея и ще се използва предимно за излизане в открития космос. При неговото изграждане ще бъдат спазвани американските стандарти за напрежение на електрическата мрежа, за интерфейсите на различните системи и т.н. Очаква се неговото извеждане в орбита около Луната да стане с помощта на руската ракета Ангара-5М.

Новите възможности на Lunar Gateway

Космическата станция в орбита около Луната ще даде възможност за решаване на съвсем нов тип космически задачи. Проектът очевидно ще стане отговор на въпроса, какво ще стане с пилотираната космонавтика след като технологичното време на живот на Международната космическа станция приключи и как ще бъде използван натрупания огромен опит от съвместна работа по време на нейното използване. МКС действа вече почти 20 години и краят на нейната работа е вече определен – 2024 година, като е възможно удължаване на нейния живот максимум до 2028-ма. Но така или иначе тя ще слезе от своята орбита.

Нейно естествено продължение ще стане лунната орбитална станция Lunar Gateway, която ще даде възможност да се съхрани натрупания опит и да се натрупват нови познания, необходими за следващия етап – пилотирана космическа експедиция до Марс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *