През последните години 3D принтирането се развива с бързи темпове и вече има потенциала да промени редица браншове, сред които производството на продукти в малки серии, проектирането, дизайна, рекламата и много други сегменти и обществени сфери.

Най-съществената промяна, която 3D печатът налага в производството, е възможността за лесно, бързо и изгодно изработване на продукти в много малки серии или дори в единични бройки. Тази либерализация улеснява работата в редица сегменти и е на път да предизвика революция в други.

С помощта на 3D принтерите вече могат да се правят разнообразни обекти като фигурки на любими детски герои, инструменти, части за автомобили, технологични устройства и мебели, калъфи за телефони, прибори за хранене, пъзели, уникални декорации, настолни игри и много други. Най-хубавото е, че всички тези предмети могат да бъдат персонализирани според желанията на притежателя им още по време на тяхното създаване.

Именно заради това предимство на технологията, анализаторите прогнозират, че през следващите години отпечатването на триизмерни обекти ще стане основен метод на работа за много предприятия и магазини, които по този начин ще възвърнат интереса към бутиковите изделия и изкуствата. Според някои прогнози, към края на 2040 г. тази технология може да съставлява 5% от всички произведени продукти.

Пазарът на 3D принтирането в България

За да научим повече по този въпрос, се свързахме с д-р Ваньо Везиров, който е лекар, със страст към иновациите в медицината и един от първите притежатели на 3D принтери в България. Той определя българския пазар на триизмерното принтиране като малък с тенденция всяка изминала година да става все по-голям. Специално за Tech.OFFNews.bg експертът сподели, че в момента в България около 1000 човека притежават 3D принтиращи устройства с добро качество. Вече съществуват няколко големи групи, в които “се заражда българският дух в 3D принтирането”. Той допълни, че у нас вече има около 2000 триизмерни принтера от почти всички видове - стандартни FDN, SLS модели, които принтират със смола и дори биопринтер. Д-р Везиров прогнозира, че до няколко години 3D принтерите, подобно на компютрите, ще станат технология, достъпна за всички хора.

“Триизмерното принтиране ще пусне корени във всички сфери на човешкото познание, модата, медицината, образованието, инженерните науки, бита и др. Поетапно, все повече хора ще започнат да говорят за него в България и до три, максимум пет години, все повече българи ще започнат да си купуват 3D принтери и да правят 3D принтирани неща”, посочва още д-р Ваньо Везиров.

3D принтирането и българското здравеопазване

Д-р Везиров разказа още, че 3D принтирането може да бъде изключително ценно в медицината. На базата на тази технология у нас вече е създаден персонализиран хирургичен модел на човешки череп. Хирурзите могат да използват този 3D принтиран модел за предоперативно планиране като предварително симулират операцията върху него и определят какъв ще бъде достъпът, какви импланти ще бъдат необходими, как ще се затвори черепната кутия и т.н. Всичко това скъсява значително оперативното време, което е изключително ценно за пациента.

Нещо повече, в близко бъдеще специалистите ще могат да изработват персонализирани импланти за хора и животни, които ще дават възможност да се запълни конкретната травма на пациента. В България вече е извършена една операция с персонализирани импланти, а по света те са 10-15 на брой.

Същевременно 3D принтирането помага и на студентите по медицина у нас, които имат възможност да се обучават по изключително прецизен 3D модел на човешки череп, наречен „Оскар“. Той е създаден от д-р Везиров в рамките на неговия проект „3D Принтирам с кеф“ и притежава всички 420 структури, необходими на всеки студент да знае.

Какво още разказа д-р Ваньо Везиров специално за Tech.OFFNews.bg, можете да видите в прикаченото видео:

Интересен факт е, че 3D принтерите вече се използват и в областта на денталната медицина в България - за принтиране на зъби и протези. Направени по този начин, те не само спестяват време и работа на стоматолозите, а и пасват перфектно на пациента, тъй като са създадени персонално за него.

У нас функционира и 3D биопринтерът “Ева”, който с помощта на специалното биомастило „Адам‘” създава жива костна тъкан, използвана за тестване на нови лекарства. Това се случва в лабораторията на Printivo, екипът на която си е поставил амбициозната задача един ден да принтира живи органи. „Ева“ всъщност е първият 3D принтер за човешки органи в Източна Европа, а неговият изобретател - медикът Спас Керимов - се е посветил на създаването на 3D маточна лигавица, която е изключително важна при зачеването и износването на бебе.

Къде е България

По данни на българския вносител на професионални и индустриални 3D решения B2N, в края на 2020 г. годишните продажби на хардуер, софтуер и материали за технологията в световен мащаб са на стойност 15 млрд. долара, което е 0.1% от световната добавена стойност на производството. B2N отчита, че дяловото участие на България на световния пазар е между 10 и 15 млн. долара.

На базата на анализи от последните 30 години е отчетен 26% среден ръст на година в глобален мащаб. Очакванията в бранша са, че ръстът ще достигне 27% до 2030 г., което ще доведе до пазарен оборот от 115 млрд. долара.

Има конкретни пазарни ниши, като тази на слуховите апарати, за които дяловото участие на 3D принтирането възлиза на 75% от общото производство. За такива сектори се очаква да преминат към производство изцяло с 3D технологии.

Видовете 3D принтери у нас

„В България преобладават любителските принтери, заради удобните си размери и изгодни цени. Те често се купуват онлайн от местен търговец на оборудване или от международни платформи като Amazon и Aliexpress. Дори корпоративните клиенти разполагат с поне един малък непрофесионален принтер“ - посочва Пенка Манолова, бранд мениджър на B2N.

Тя допълва, че за мащаба на страната ни добре застъпени са и професионалните принтери, “защото бизнесът е наясно колко е важно качеството на финалния продукт и екосистемата от хардуер, софтуер и материали, с каквито разполагат професионалните марки 3D принтери.”

По думите ѝ фирмите се снабдяват с професионални 3D принтери за две основни цели – прототипиране и изработка на приспособления и инструментална екипировка. Артисти и дизайнери също много често ползват 3D технологиите, защото им позволяват да реализират бързо и успешно своите нови проекти.

Сектори с високо приложение на технологията

Според Пенка Манолова успехът на 3D принтирането на пазара на слуховите апарати показва, че този производствен метод има предимство при производството на продукти със сложна форма. Той подсказва, че 3D принтирането е добре подготвено за производство на продукти по поръчка, тъй като противно на традиционните производствени методи, разходите за настройка на машините са много ниски. Ето защо персонализираните 3D продукти могат да бъдат всякакви, включително обувки, очила, протези, дентални продукти, бижута, аудио слушалки и други.

Експертът допълва, че маржовете на печалбата на пазари с персонализирани продукти са много по-високи, отколкото на пазари за стандартизирани продукти, произвеждани масово.

“Предвиждаме, че за такива пазарни сегменти, 3D принтирането ще заема все по-важна позиция сред предпочитаните методи на производство“, коментира Манолова. „За разлика от дигитализацията и автоматизацията, които се очаква да засегнат всички индустрии, 3D принтирането през следващите няколко години вероятно все още ще бъде разпространено сред избрани сегмент, където обаче то се оказва най-рентабилния производствен метод, заради динамиката на продуктите и сложността на дизайна им”, допълва тя.

Любопитни приложения на 3D технологията

По света любопитните примери в областта на 3D принтирането са много - от гигантски 3D принтери, правещи къщи от глина в Италия и първата 3D отпечатана жилищна сграда в Германия, през 3D принтера за стомана на Мичиганския технологичен университет, повдигащ темата за нелегалното производство на оръжие, до принтиране на музикални инструменти, моторни лодки, бижута, дори пица и шоколадови изделия. Многобройни са и примерите за 3D принтиране в медицината - от лекарства, протези и медицинско оборудване до изкуствена кожа, ушен хрущял, кости и дори сърдечна клапа.

И макар да сме свикнали, че иновациите бавно навлизат у нас, любопитен факт е, че в България технологията вече се използва за някои интересни приложения като принтиране на шоколадови изделия, които могат да бъдат надписани с пожелание за рожден ден или брандирани с логото на някоя компания.

Екипът B2N е правил разнообразни проекти в областта на 3D принтирането като например протези за български параолимпиец, както и протези за африкански деца в затруднено положение. Фирмата е принтирала двуметров макет на горила и костюм на астронавт за заснемане на реклама в Бояна, изработвала е и екологично подобрени части за автомобили, които днес са част от производството на BMW. Сред интересните 3D проекти на компанията са и прототипи на първите версии на безпилотен дрон, както и на сателит за ниска орбита.