Смартфоните с надраскани екрани са честа гледка навсякъде. Дори и използването на т.нар. протектори не винаги успява да ги предпази от ежедневието и неизбежните леки удари и драскотини.

С времето те се натрупват и не само влошават външния вид на телефона, но и увеличават риска от по-сериозно счупване. Според прогноза на анализаторите от CCS Insight, този проблем може да остане в миналото в сравнително близко бъдеще, съобщава CNBC.

CCS Insight казва, че до 2028 г. на пазара ще започнат да се появяват смартфони със „самолекуващи“ се дисплеи. Тези устройства може да използват нанопокритие върху дисплея, което да генерира нов материал и да запълва драскотини при взаимодействието му с въздуха. Според анализаторите това не е просто идея от научната фантастика, а е напълно реално и може да е факт сравнително скоро.

Те припомнят, че още през 2013 г. LG пусна смартфона G Flex, който имаше подобно покритие на задния панел. През годините доста компании са тествали сходни технологии. Motorola например дори патентова технология през 2017 г., която използва „запомнящ формата си полимер“, който може да се възстанови при повреда. Става дума за леки поведи като драскотини или малки пукнатини. Когато бъде нагрят, той може да възстанови повредените зони.

Apple също има подаден патент за сгъваем iPhone, чийто дисплей може да се възстановява сам, когато бъде повреден. Общото между всички тези технологии е, че са все още патенти. Нито една не изглежда готова за масово производство, като има няколко бариери.

Една от тях е високите разходи за разработка на технологията, за които трябва да бъдат отделени предварително солидни суми. Само най-големите производители биха имали финансовия ресурс да инвестират в подобна разработка, чиято възвръщаемост ще е доста проточена във времето, тъй като тя няма да е достатъчен аргумент за осезаемо повишение на цените на устройствата.

Втората са самите потребители. Според CSS Insight това е и по-голямото и важно предизвикателство. От голямо значение ще е как компаниите ще информират хората за възможностите на технологията. Потребителите трябва да са наясно от самото начало, че тези разработки ще могат да се справят само с леки, повърхностни повреди и драскотини. Те няма да могат да възстановяват сериозни и дълбоки пукнатини или счупвания и хората ще трябва да продължат да са внимателни с тях.

Анализаторите отчитат, че и самите социални мрежи и инфлуенсърите също ще имат своята, вероятно негативна, роля в този процес. Много от тях веднага биха се втурнали да експериментират със свойствата на самолекуващите се дисплеи. От една страна това ще е добре, за да могат хората да видят докъде се простират възможностите на технологията. От друга обаче, много от инфлуенсърите ще създават погрешни впечатления и очаквания от тези дисплеи, в опит да привлекат повече гледания на клиповете.

Всичко това звучи като далечен проблем, но е фактор, който и в момента се обмисля от компаниите. Той може да е решаващ за това дали да продължат разработката на технологията и да я комерсиализират или да я оставят за по-натам.