Защо Русия не произвежда съвременна микроелектроника

Offnews Последна промяна на 16 май 2022 в 17:44 272 0

840px-5379659

Със сигурност всеки се е чудил защо в Русия, а като се замислим, в почти всички страни от бившия СССР, не се произвеждат високотехнологични продукти? Няма смартфони, компютри или дори само обикновени процесори. За да бъдем по-точни и справедливи, Русия всъщност има свои собствени процесори - добре познатите Елбрус и Байкал, но по отношение на производителността, те са много по-слаби дори от съвсем старите процесори на Intel, а и се произвеждат в Тайван и е доста спорен въпросът, доколко са руски. А сега, с въвеждането на санкциите на Русия, тяхното производство по принцип бе спряно, тъй като те използват ARM архитектура, а Великобритания заяви, че спира лицензирането за Русия. С други думи, никой голям производител на микроелектроника вече няма да произвежда руските чипове, за да не си навлече гнева на западния свят.  Причините за всичко това са съвсем обективни и нека се спрем на някои от тях.

Патентите

Някои държави от много години са лидери на пазара за микроелектроника. В същото време те "затварят" с патенти всичките си технологии, в резултат на което не дават възможност на другите да правят това, което те вече са направили. И ако им разрешат да го направят, бизнесът получил съответните лицензи за използването на даден патент, става зависим от другите държави.

Ярък пример за това са руските процесори Елбрус и Байкал, които вече няма кой да произвежда. Китайските компании не могат да се занимават с това заради наложените санкции, и понеже самите те работят с лицензи за чужди патенти и съвсем лесно могат да останат без тях. Това означава край на новите технологии и частично използване на старите, което е фатално в тази изключително бързо развиваща се индустрия. Поради тази причина само след няколко месеца се очаква Русия да се сблъска с тотален недостиг на електронни устройства, а и на битова техника.

В резултат от това е очевидно, че Русия няма как да излезе на пазара с аналогична полупроводникова продукция. За да стане това е необходимо разработването на собствени съвършено нови технологии, без които този бизнес не може да бъде успешен.

1

Икономиката е срещу електрониката

Бизнесът винаги се стреми да получи максимална печалба при минимални разходи и възможно най-нисък риск. Високотехнологичният бизнес не съответства на тези основни правила. Полупроводниковият бизнес изисква огромни инвестиции, като времето за тяхната възвращаемост е дълго, а и рисковете в производството на полупроводникови компоненти са големи.

Някои държави подпомагат своя високотехнологичен сектор със сериозни дотации и чрез сключването на солидни договори във военната и цивилната сфера. Това наистина подпомага предприятията от подобен род.

Но в Русия високотехнологичният  бизнес по редица причини няма как да е особено печеливш. От руска икономическа гледна точка разработването на нови микроелектронни продукти няма икономически смисъл, особено в краткосрочна перспектива.

Липсата на капитал

Невъзможно е да се започне и разкрие високотехнологичен бизнес без големи финансови инвестиции и инжекции. При това, за разлика от производството да кажем, на силикатни тухли, успехът във високотехнологичния бизнес не зависи толкова от качеството на оборудването, а от хората. Те трябва да имат великолепно технологично образование, както и много желателно, опит в тази сфера. Привличането на подобни специалисти от големите чужди компании е твърде скъпо, сложно и на практика невъзможно.

От друга страна, Русия има достатъчно пари, но те са концентрирани в ръцете на хора, които се занимават с обикновен бизнес. Те нямат никакъв интерес да вникват в тънкостите на микроелектрониката и полупроводниковата продукция, като да рискуват по този начин не им е изгодно и не им е интересно.

Наследството от 90-те години

В Русия и в другите страни на ОНД, почти всичкият бизнес бе приватизиран и останаха да се развиват само най-опростените дейности и технологии. Големите, добре облечени бизнесмени от тези дни, бяха заинтересувани да реализират свръхпечалби за възможно най-кратко време. След като сериозно забогатяха, те започнаха да лобират и да постигат редица промени в законодателството, които им даваха възможност да запазят своите високи доходи в своите пазарни ниши.

Държавата на практика не финансираше и не финансира високите технологии. Това доведе до изтичането на мозъци. Много специалисти от тази област емигрираха в чужбина, където дадоха своя немалък принос за развитието на чуждестранния високотехнологичен бизнес. Руският бизнес от този род на практика изчезна.

Имат ли бъдеще руските процесори

През месец май в Зеленоград бе обявено, че започва строителството на нов завод за производството на процесори.  За този завод се говори отдавна и на табелата на обекта може да се види, че той е трябвало да бъде построен до 2024 година. Но сега тази информация се промени и той трябва да започне да работи някъде към 2023 година.

Този завод е проектиран за поточни линии, които произвеждат процесори чрез 28 нанометров технологичен процес. За сравнение, заводът на TSMC, в който до 2022 година се произвеждаха руските процесори Елбрус и Байкал, може да работи с 2 нанометров технологичен процес. За да е по-разбираемо, можем да кажем, че 28 nm процес се използваше за производството на чиповете за iPhone 5, който излезе на пазара през 2013 година.

Очевидно е, че в близко, а и не толкова близко бъдеще руските процесори няма да могат да се конкурират с чуждестранните аналози. Вижда се, че перспективите пред руската микроелектроника не са обнадеждаващи. Да кажем още, че в Русия, освен процесори не се произвеждат и редица други важни за ежедневието електронни и битови прибори. Очаква се възникването на дефицити, като засега никой не се наема да прогнозира до какво ще доведе това.

Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !