Intel вижда големи рискове в това правителството на САЩ да вземе 10% дял в компанията

В ход, който стресна Уолстрийт и предизвика рядко срещани предупредителни думи от корпоративна Америка, правителството на САЩ ще придобие 10% дял в Intel чрез предварително отпуснати субсидии по Закона CHIPS. В подаденото от SEC заявление Intel не се плаши да говори и подробно описва редица рискове от сделката, съобщава Ars technica.

Сред тях са международна негативна реакция до стратегически ограничения и повдигат въпроси дали тези предупреждения са основани на реалността или са прикрит личен интерес.

Предупрежденията на Intel за спад в международните продажби заслужават сериозно внимание. Приблизително три четвърти от приходите на компанията идват от чужбина, включително близо 30% от Китай. Перспективата за дялово участие на американското правителство ще предизвика проверка съгласно законите за чуждестранни субсидии, особено в страни, предпазливи от икономическия обхват на Вашингтон.

Компанията изрично посочва потенциала чуждестранни правителства, американски служители или партньори, както и конкуренти, да реагират негативно. Това безпокойство не е просто хипотетично – Reuters подчертава как подобен дял „би могъл да подложи компанията на допълнителни регулации, задължения или ограничения“ на международните пазари.

Intel предупреждава, че правителственият дял разводнява правото на глас на другите акционери и би могъл да ограничи бъдещата гъвкавост на финансирането или опитите за преструктуриране, като например отделяне на производственото подразделение. Една клауза дори позволява на правителството да увеличи собствеността си с още 5%, ако делът на Intel в отдела за производство на чипове падне под мнозинството – ефективно налагайки данък върху стратегическите промени.

И все пак, на фона на тези опасения, инвеститорите реагираха с оптимизъм, тълкувайки държавния капитал като знак за непоколебима подкрепа в борбата на Intel да настигне изоставането в производството на чипове и изкуствения интелект. Както подчертава Financial Times, пазарите изглеждат жадни за стабилност, дори ако това е за сметка на традиционната корпоративна автономия.

Критиците обаче предупреждават за опасен прецедент. Анализаторите изразяват безпокойство, че правителството се насочва към „държавен капитализъм“, където политическата власт започва да надделява над корпоративния успех, основан на заслуги. Има нарастващи опасения, че компаниите може да се чувстват притиснати да се съобразяват с политическите искания, за да запазят подкрепата си – тревожна тенденция за динамиката на свободния пазар.
Пазарно ориентираният институт Cato нарече сделката „ужасяващо решение“, което рискува да обърка политиката с търговските избори и да създаде прецедент за „хлъзгав склон“ към национализация. Сделката се възприема от някои като фактическо спасяване, което би могло да възпрепятства пазарните процеси и да задуши конкуренцията.

Като подкрепя затруднения утвърден производител с пари на данъкоплатците, правителството може да обезкуражи по-иновативните и пъргави конкуренти. Сделката повдига и въпроси дали администрацията може да окаже натиск върху други компании да купуват от Intel, за да защити инвестициите си, което допълнително ще изкриви пазара.

Въпреки тези предупреждения, поддръжниците на сделката я разглеждат като необходима мярка за гарантиране на технологичното лидерство и националната сигурност на Съединените щати. Те твърдят, че в силно конкурентна и стратегически жизненоважна индустрия като полупроводниците, чисто пазарният подход е недостатъчен. Чрез придобиването на дялово участие правителството не просто предоставя милостиня, но вече е партньор с личен интерес от успеха на компанията.