Многобройните животи на SoftBank

През не толкова далечната 2000 г. един японски предприемач от корейски произход измести Бил Гейтс от позицията му на най-богатия човек на планетата. Неговото име е Масайоши Сон и по ирония на съдбата скоро след това придоби печалната слава на човека, загубил най-много пари в историята. Днес харизматичният визионер е изправен пред нова рекордна загуба. Как и защо се случва това - ще ви разкажем в следващите редове.

Какво е SoftBank

Създадена през 1984 г. с личните спестявания на Масайоши Сон в размер на 80 хил. долара, в началото на новия век компанията прави състояние, инвестирайки във всевъзможни технологични начинания и компании. В пика на своето тогавашно развитие тя се оценява на впечатляващите за времето си 76 млрд. долара. Скоро след това обаче започва „дот ком“ кризата, при която интернет фирми фалират на практика всеки ден. Почти всички инвестиции в портфолиото на SoftBank се оказват губещи и състоянието ѝ се стопява до 1.1 млрд. долара, което е загуба от близо 75 млрд. долара.

След 15 години компанията постепенно се съвзема, благодарение на множество нови инвестиции, сред които прави впечатление придобиването на британския производител на чипове ARM Holdings за сумата от 32 млрд. долара. Сделката я позиционира в перспективния сегмент на чиповете за смартфони и я превръща в един от водещите играчи в бързоразвиващия се сегмент Internet of Things (Интернет на нещата – IoT).

И от възход към нови проблеми

През последните месеци обаче слънцето над SoftBank отново започва да залязва, след като компанията обяви най-голямата тримесечна загуба в своята история, възлизаща на цели 23 млрд. долара за последните три месеца.

Причините не са непременно свързани с лош мениджмънт. Спадът в стойността на японската йена също е допринесла много за това. По-голямата част от тези пари обаче компанията губи през нейното инвестиционно подразделение Vision Fund. Фондът е създаден през 2016 г. и демонстрира целта на японския технологичен конгломерат да си пробие път в редиците на най-добрите рискови инвеститори в Силициевата долина.

Сон, чиято компания загуби 19 млрд. долара и през предходното тримесечие, разкрива, че досега през 2022 г. пазарите на практика са заличили всички печалби на компанията от 2021 г., когато бележи ръст заради пандемията.

След последния отчет, директорът на SoftBank обяви, че ще предприеме по-ясен подход към бъдещото инвестиране. "Трябва да се контролираме, дори и понякога да усещаме желание да инвестираме в спадащ пазар. Затягаме дисциплината, за да не загубим много" - коментира той, цитиран от Bloomberg.

65-годишният Сон допълни, че SoftBank ще започне да съкращава броя на служителите си. По думите му компанията преминава в „защитен режим“, след като е станала жертва на поредица от „пазарни сътресения“ и „балон върху оценките“ на технологичните компании. Мнозина анализатори обаче са на мнение, че ако е имало технологичен балон, самият Сон е изиграл ключова роля в надуването му.

Бизнес моделът

Според Масайоши Сон, SoftBank се отличава със сложната си инвестиционна философия, обединяваща оптимистичния възглед за технологичните иновации с идеята, че компаниите от портфолиото ѝ ще си помагат взаимно. В действителност обаче японският конгломерат се опитва да доминира над зараждащите се индустрии, наводнявайки ги с финансови ресурси.

Този бизнес модел доведе до огромни рискови инвестиции - в китайската фирма Didi Chuxing Technology, печално известния стартъп за недвижими имоти WeWork и познатата и у нас компания за споделени пътувания Uber. В тях SoftBank инвестира съответно 5.5 млрд. долара, 4.4 млрд. щ. долара и 7.7 млрд. щ. долара през 2017 г. и началото на 2018 година.

Предпоставка за тази стратегията, която беше въведена от съоснователя на PayPal Питър Тийл, е, че интернет пазарите са склонни да бъдат монополизирани от един играч (Google в търсенето, Facebook в социалните мрежи и т.н. ). За стартиращите компании не остава нищо друго, освен да харчат колкото могат, за да установят пазарни позиции, дори ако това означава да продават продуктите си на загуба. След като компанията установи господстващо положение, тя може да повиши цените и в крайна сметка да излезе на печалба.

Този подход обяснява растежа на някои технологични компании, които губят пари години наред, преди да станат печеливши. Той обаче има два важни недостатъка - че може да навреди на потребителите и да попадне под ударите на регулаторите.

Къде сбърка стратегията на Сон

Щедростта на екстравагантния инвеститор не само напомпа портфейлите на редица стартиращи компании, но в същото време изкриви пазара за рискови инвестиции, принуждавайки конкурентните стартъпи да реагират чрез набиране на все по-големи средства и извършване на сделки при завишени оценки.

През 2019 г., след като WeWork оттегли първоначалното си публично предлагане, Сон се опита да спаси компанията, инвестирайки в нея нови 9.5 млрд. долара. Той допълнително подкрепи технологичните пазари през 2020 г., влагайки милиарди долари в технологични деривати. Тези сделки помогнаха на фондовия пазар, тъй като компаниите от Vision Fund започнаха да стават публични. Те в крайна сметка доведоха до милиарди долари загуби, но не преди фондът да отчете печалби от над 50 млрд. долара през 2021 г.

През 2022 г., непосредствено след две последователни тримесечия на рекордни загуби, Сон обяви, че SoftBank няма да прави повече големи инвестиции. И докато японският гигант променя модела си, неговите конкуренти вървят напред с пълна сила. Фондове като Andreessen Horowitz увеличават своите рискови инвестиции в стартъпи, включително и конкуренти на WeWork, а други гледат все повече към Европа и увеличават присъствието си в местната стартъп сцена.