В началото на месец октомври тази година френският астронавт Томас Песке (Thomas Pesquet) засне от борда на Международната космическа станция изключително рядко атмосферно явление. Да се види нещо подобно от повърхността на Земята е на практика невъзможно, понеже то възниква в най-горните слоеве на атмосферата. На снимката това изглежда като плашеща обемна светкавица със синя светлина, която твърде много напомня взрива на кобалтова атомна бомба. Кобалтовата бомба представлява малка атомна бомба, чийто външен отражател е направен от кобалт, вместо от уран-235 или друг по-тежък метал. Когато започне деленето на ядрата в бомбата, неутроните облъчват кобалтовия екран и той се превръща в радиоактивния изотоп кобалт-60, който е изключително силен излъчвател на гама-лъчи.

Всъщност това природно явление е безопасно за хората. На практика това е съвсем обикновена мълния, която не е насочена надолу, а нагоре. Томас Песке коментира, че направената снимка е особено интересна с това, че досега това природно явление е видяно само от няколко пилота, при това преди десетина години. Това е и причината учените да не са сигурни, дали този тип мълнии реално съществуват. Но сега стана ясно, че този твърде необичаен вид на светкавиците е реален и съществува.

Кобалтовата бомба е теоретична модификация на сега съществуващото ядрено оръжие, която дори и при съвсем слаба експлозия създава силно радиоактивно замърсяване на околната среда.

Снимка на Земята от МКС

Горните слоеве на атмосферата

Томас Песке публикува снимката на рядкото природно явление в своя Туитър акаунт, а допълнителна информация съобщи изданието Science Alert. Снимката е просто кадър от видео, заснето със забавен кадър. По друг начин да се заснеме подобна светкавица едва ли е възможно, понеже всичко продължава само няколко милисекунди. От повърхността на планетата тази мълния не се вижда, понеже всички процеси протичат единствено в горните слоеве на атмосферата.

Рядкото природно явление

Астронавтът от Международната космическа станция успя да улови рядкото природно явление, което получи името "краткотрайно сияние". Негов източник е така наречената горна атмосферна мълния, която прилича на обикновената мълния, падаща върху Земята по време на буря. Разликата е в това, че мощната светкавица възниква в горните слоеве на атмосферата и е насочена строго нагоре.

Мълниите могат да бъдат най-различни

Учените обясняват процеса на възникване на мълниите в горната част на атмосферата по следния начин. Обикновените мълнии са със син цвят, понеже възникват в буреносните области и преминават през положително заредената им долна част. Но ако траекторията премине през отрицателно заредената горна част на буреносния облак, то светлината е виолетова, понеже е образувана от молекулярен азот.

Снимка на обикновени мълнии от космоса

Този тип мълнии няма как да бъдат видени от повърхността на Земята. Пилоти на самолети са успели да ги забележат само два пъти. Няма други доказателства за съществуването на насочени нагоре светкавици в горната част на атмосферата. Това означава, че астронавтът Томас Песке е заснел изключително рядък кадър и на практика е направил научно откритие. По-късно той отбеляза, че подобна снимка може да бъде направена единствено от Международната космическа станция, понеже засега единствено оттам се разкрива най-добрия изглед към Земята и атмосферните явления на планетата. Освен това МКС редовно прелита над екватора, където има най-много бури.

Редките видове мълнии

Има още едно много рядко природно явление, което получи името червен спрайт или червени спрайтове. Това са електрически разряди с червен цвят, които възникват високо над буреносните облаци. От дълги години пилотите съобщават за съществуването на този вид мълнии, а тяхното заснемане бе осъществено преди десетина години.

Едно от най-загадъчните природни явления е кълбовидната мълния. Представлява светещ, обикновено сферичен обект, чийто размер варира от няколко милиметра до няколко метра. Обикновено се наблюдава по време на буря, но за разлика от обикновената светкавица, кълбовидната мълния може да съществува в продължение на много по-дълго време – от няколко секунди до 2 – 3 часа. Учените и до днес не могат да изяснят каква е природата на това странно явление. В лабораториите бяха създадени подобни енергийни заряди, но техните свойства значително се различават от възникващите в природата кълбовидни мълнии.

Китайски учени успяха да заснемат по време на силна буря линейна мълния, която след като удря земята, образува кълбовидна мълния. Спектрометърът показа, че в състава на тази мълния има силиций, желязо и калций, които са типични за почвата. Тази информация е съвсем недостатъчна и кълбовидните мълнии все още са тайна за учените.