Дания се отказва от Microsoft Office и Windows и преминава към LibreOffice и Linux

Преди датското правителство да обяви своя ход, най-големите датски градове - Копенхаген и Орхус - вече бяха обявили плановете си да се откажат от софтуера и облачните услуги на Microsoft. Ето защо.

Министърът на дигитализацията на Дания Каролин Стейдж обяви, че датското правителство започва преход от Microsoft Office към LibreOffice. Не защото отвореният код е по-добър, макар че много хора са на мнение, че е така, а защото Дания иска да придобие „цифров суверенитет“. В Щатите тази фраза не е особено популярна, но в Европейския съюз цифровият суверенитет е важна тема и става все по-важна.

Комбинацията от сигурност, икономически, политически и обществени императиви е движещата сила на ЕС в областта на цифровия суверенитет. Лидерите на ЕС се стремят да намалят зависимостта на Европа от чуждестранните доставчици на технологии, предимно от САЩ, и да установят по-голям контрол върху своята цифрова инфраструктура, данни и технологично бъдеще.

Защото са загрижени за това кой контролира европейските данни, кой определя правилата и кой потенциално може съвсем лесно да прекъсне достъпа до основните услуги по време на едно бъдещо геополитическо напрежение.

Така например, след като базираният в ЕС Международен наказателен съд (ICC) издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия му министър на отбраната Йоав Галан за военни престъпления, президентът Доналд Тръмп наложи санкции на ICC. Твърди се, че тази заповед е накарала Microsoft да блокира имейлите на главния прокурор на ICC Карим Хан, според различните публикации.

Всичко това се случва, след като Брад Смит, председател и главен юрисконсулт на Microsoft, обеща, че компанията ще застане зад своите клиенти от ЕС срещу политическия натиск. Интересно е да се отбележи, че Смит наскоро заяви, че Microsoft „по никакъв начин не е участвал в прекратяването на услугите на ICC“, според изданието Politico. При натиск от страна на медиите и различните институции Microsoft не успя да обясни как се е стигнало до спирането на електронната поща.

Независимо дали Microsoft е прекъснала услугите на дадена организация в отговор на заповедта на Тръмп, опасенията, че отново може да го направи в бъдеще, остават. Преди датското правителство да обяви стъпката си, най-големите датски градове - Копенхаген и Орхус, вече бяха обявили своите планове за постепенното премахване на софтуера и облачните услуги на Microsoft. Както казва Хенрик Апел Есперсен, председател на Одитния комитет на Копенхаген, който е инициатор на този ход: „Ако в един момент най-неочаквано се окаже, че не можем да изпращаме имейли и да комуникираме в организацията поради политически последици, то това е огромен проблем.“

Датчаните се притесняват по-конкретно от политиките на Тръмп и от това, че политическите решения на САЩ могат да изложат на риск обществените ИТ услуги. В крайна сметка Гренландия, за която Тръмп многократно е заявявал, че иска едностранно да завладее, е датска територия.

Датският министър на извънредните ситуации Торстен Шак Педерсен предупреди датските компании и агенции да намалят зависимостта си от базираните в САЩ облачни услуги. „Препоръчваме на компаниите и органите да създадат планове за прекратяване на използването, например, на чуждите облачни услуги, а също така да гарантират, че разполагат със стабилна собствена система за управление на данните.“

Дания не е единствената страна от ЕС, която има сериозни съмнения относно продължаването на работата с американските технологични гиганти. Барт Гротхуис, нидерландски член на Европейския парламент, наскоро заяви, че ЕС „трябва да премине към европейски облак“, тъй като „Европа има „проблем“ с американския облак“.

Не всичко обаче е въпрос на политика. Паричните въпроси също изиграха решаваща роля. Сметката на Копенхаген за софтуера на Microsoft се е покачила от 313 млн. крони през 2018 г. на 538 млн. крони - около 53 млн. долара през 2023 г., което представлява 72% увеличение, при това само за пет години.