Изкуственият интелект в търсачките стресна големите медии

През последните седмици възможностите на изкуствения интелект в сферата на генерирането на текст и извличането на информация от интернет станаха водеща тема в IT света. Заслуга за това има най-вече алгоритъмът ChatGPT, който по данни на UBS се превърна в най-бързо растящата откъм потребителска база софтуерна услуга в историята.

Започнал като чатбот, ChatGPT се превърна в средство за генериране на текст според указания. За него стои компанията OpenAI, която специализира в разработката на умни алгоритми. Тя е подкрепена от ключови инвеститори, включително Microsoft, която ще инвестира милиарди долари в нея. В замяна, тя ще внедри избрани разработки в своите продукти. Сред тях е и ChatGPT, който Microsoft ще използва, за да преобрази интернет търсачката си Bing.

За да не изостане от конкурента си, Google също представи своята алтернатива – Bard. Тя ще използва огромните ресурси на търсачката на интернет гиганта, за да предлага отговори на въпросите с актуална информация. Поне такава е идеята. По време на демонстрацията си в Париж, Bard отговори неправилно на един от въпросите, като заяви, че телескопът „Джеймс Уеб“ е направил първата снимка на екзопланета. Всъщност, тя е направена през 2004 г. от друг телескоп далеч преди „Уеб“ да е нещо повече от чертеж.

И докато за IT средите и масовия потребител всичко това изглежда атрактивно, сякаш внезапното навлизане на изкуствения интелект в интернет търсачките, значително притеснява големите медии, съобщава SeroundTable и Wired.

Една от причините е, че фактологичните неточности в отговорите на умните алгоритми може да бъдат приписани на медиите. Или пък материалите им да бъдат използвани извън контекста или в погрешен контекст, което да създаде грешно впечатление в читателите. Също така границата между „вдъхновение“, цитиране и плагиатство, става много размита.

Друго притеснение е, че алгоритмите ще представят готови отговори на потребителите, в които ще има цялата необходима информация и те няма да посещават сайтовете им. Това ще доведе до директни загуби на трафик на потребители, посетители на страниците им и съответно по-малки приходи от абонаменти и онлайн реклама.

„Ако няма конкретно споразумение, няма как от това да идват приходи за медиите. Това е сериозен проблем за нашата индустрия“, казва Даниел Кофи, изпълнителен вицепрезидент на News Media Alliance – организация, в която членуват над 2000 медии, включително The New York Times, The Wall Street Journal, Wired и др.

И Microsoft, и Google контрират притесненията с аргумент, че техните ботове винаги ще дават и линкове към използваната в отговорите им информация. Така потребителите ще могат да ги посетят по всяко време и да се запознаят в детайли с дадения казус, ако искат. Изпълнителният директор на Microsoft Сундар Пичай казва, че ботовете „просто са друг начин за представяне на 10 сини линка в контекста, в който потребителят иска“. Според него ако ботовете и търсачките като цяло не генерират трафик към сайтовете, няма да могат да използват съдържанието. Според него ще има период на взаимно обучение от страна на IT компаниите и медиите, за да се намери работеща формула, като това е напълно нормално като се има предвид, че става дума за нова технология. Анализаторът Бари Шварц коментира, че е „иронично“, че докато създателите на съдържание са използвали изкуствен интелект, за да генерират огромно количество публикации за оптимизация за представянето на страниците им пред търсачките, е било добре, но след като Google и Bing са направили същото, е станало нечестно.