Досиетата Twitter – поредната епопея в битката на Мъск за свободата на словото

Битката на Илон Мъск в Twitter продължава и то с все по-голям политически оттенък. Милиардерът придоби социалната мрежа с аргумента, че платформата все повече нарушава свободата на словото. Най-вече с блокирането на редица известни хора от републиканските среди или такива, които не са съгласни с линията на демократите в САЩ.

От момента, в който той пое социалната мрежа и започна трансформацията ѝ, либералното общество в страната започна да го атакува по различни линии. Било то с почти пълното елиминиране на модераторските екипи, през разблокирането на противоречиви за тях личности, като доскорошния президент на САЩ Доналд Тръмп, до това, че в компанията е просто хаос.

Контраударът на Илон Мъск се казва „Досиетата Twitter“ и включва извадки от имейл кореспонденция за начина на модерация на политически чувствителни в САЩ теми. Името е по подобие на различни предишни бази с данни, които изтекоха за политици и бизнесмени, които разполагат с огромни средства в офшорни сметки.

Отново за „блудния син“

Досиетата Twitter се оказат кореспонденция между различни звена в компанията, които обсъждат какво да се прави с историята за сина на настоящия президент Джо Байдън – Хънтър, която се появи в навечерието на изборите през 2020 г. Тогава, консервативната медия New York Post публикува обширна статия, базирана на намерения му личен лаптоп. В нея се говори за конфликт на интереси и търговия с влияние с енергийни компании в Украйна, както и други пикантни подробности от личния му живот.

Повечето демократични медии решиха да не разпространяват историята. Истинският скандал се разви, когато социалните мрежи като Facebook и Twitter започнаха да свалят постове свързани с нея. Мейлите, които Мъск публикува през журналиста Мат Таиби, обхващат част от вътрешната комуникация по темата на втората платформа. Тезата на милиардера е, че висшето ръководство на компанията е решило да цензурира статията на New York Post. В комуникацията участва мениджърът за корпоративни комуникации, който пита юридическите и технически отдели защо се прави това. Дори представителят на демократическата партия за Силициевата долина Ро Кана коментира, че Twitter трябва да пуснат историята, независимо от последствията.

Според Мъск и Таиби, тогавашният изпълнителен директор (и съосновател) Джак Дорси не е участвал в дискусиите за цензурирането на статията с лаптопа на Хънтър Байден. Решението за автоцензурата идва от ръководството под него. Но не идва вследствие на пряк външен натиск – било то от демократическата партия или от властите в лицето на ФБР. Официалната позиция на Twitter по това време е, че статията „нарушава общите правила“ на платформата.

Политическа война

Повечето медии, които са в орбитата на демократите разсеяха Досиетата Twitter, като „буря в чаша вода“. Според тях се показва необходимостта от модерацията и диалог при отразяването и разпространяването на деликатни теми. Другата посока е, че кореспонденцията не показва да е оказван натиск на Twitter от институции или политици. Цялата история обаче показва друго.

Досиетата Twitter демонстрират ескалация на политическата война между Мъск и привържениците на демократите в САЩ. Тя е вследствие на опитите на политизиране на социалните мрежи, които допреди няколко години не се намесваха директно по политически теми. Промяната дойде след победата на Доналд Тръмп през 2016 г. в президентските избори, които бяха постигнат чрез силното промотиране на бизнесмена и неговата популярност в тези платформи.

Историческата зависимост и позициониране на повечето технологични гиганти към демократите им дава предимство в тази борба. Концепцията на Илон Мъск за „крайно спазване на свободата на словото“ е първата голяма пукнатина в този модел. Затова и атаките за начина на управление на милиардера на социалната мрежа през последните седмици идва основно от тези среди.

Почти веднага след публикуването на Досиетата Twitter, Мъск атакува, че демократическата партия е получила 1 млрд. долара дарения „на тъмно“ чрез фалиралата криптоборса FTX и нейния основател Саймън Банкман-Фрийдман. Отговорът беше, че тези средства са били разпределени към републиканците. Самият Банкман и неговото семейство, официално е дарявало и лобирало и за двете партии през годините, с лек превес към демократите при последните трансакции. Във всички случаи, трансформацията на Twitter и действията на Мъск ще преминават през непрекъснат обстрел на политическа основа в САЩ.