Преди около година и половина се появи информация, че Китай е стартирал мащабна програма за собствено производство на съвременни чипове и други електронни компоненти. Сега вече виждаме, че тази страна вече уверено върви по този път. Преди няколко месеца Поднебесната разработи свои собствени процесори, а сега буквално от нулата и видеокарти, при това пълноценни и подходящи за съвременните игри. Представените преди два дни графични процесори вече се използват в китайските геймърски графични карти и в ускорителите на изчисления.

Китайската програма за производство на собствени централни и графични процесори

През 2020 година правителството на Китай взе решение да инвестира невероятните 1,4 трилиона щ. долара за период от пет години, като през тази своеобразна китайска петилетка бе планирано развитието на собствена електронна и компютърна промишленост. Правителството заяви, че щедро финансира китайските софтуерни и хардуерни компании, които трябва да създадат съвсем собствени, без каквито и да било чужди технологии, 5G модеми от ново поколение, интелигентни устройства и преди всичко съвременни алгоритми с елементи на изкуствен интелект. Финансиране получиха предимно най-големите китайски компании, включително Alibaba Group, Huawei Technologies Co. Ltd, SenseTime Group Ltd и редица други високотехнологични компании.

Китайското правителство буквално заяви, че парите не са никакъв проблем, но в замяна иска с помощта на тези гигантски инвестиции колкото е възможно повече да намали зависимостта на своята електронна и компютърна индустрия от вносните технологии и компоненти. Разбира се, това се отнася предимно за САЩ, които преди няколко години на практика унищожиха бизнеса със смартфони на Huawei, а след това Доналд Тръмп започна търговска война с Поднебесната. Наложени бяха санкции, в рамките на които на Китай бе забранено използването на каквито и да било американски хардуер, софтуер и технологии. В тези условия КНР спря да получава необходимите лицензи от Google за използването онлайн услугите на интернет гиганта в Android устройствата, спря да получава чипове, произведени не само от САЩ, но и от всички други държави, понеже те също използват американски технологии. Всичко това подтикна Китай да създаде своя собствена полупроводникова индустрия без каквито и да било чужди технологии.

Тази петгодишна програма за развитие на китайската електронна и компютърна индустрия получи твърде прозаичното име Made in China 2025 (MIC 2025). Тя стартира през 2020 година и тогава Китай за нуждите на тази програма даде сериозните 563 милиарда щ. долара.

Интересно е, че инвестициите не са 100% държавни, като финансови средства даде и частният капитал. Оказа се, че по този начин китайската микроелектронна промишленост ще получи дори повече от обявените 1,7 трилиона щ. долара - малко над 2 трилиона щ. долара. Като основна задача на MIC 2025 държавата обяви тоталната замяна на технологиите на IBM, Oracle, EMC и редица други, със собствени технологии. За една от първите задачи бе обявена замяната на сървърното оборудване в дата центровете с китайско.

Освен невероятно мащабните инвестиции Китай стартира масов "Лов на глави" - привличането на водещи технически специалисти от други държави. Това се предимно доказали се експерти от Тайван и по-точно от компанията TSMC, които в Китай започнаха да получават тройно по-голяма заплата отколкото в Тайван.

Резултатите

Само една година след началото на програмата MIC 2025, започнаха да се появяват съобщения за първите успехи на този мащабен китайски проект. Така например през 2021-ва година AMEC официално заяви, че е започнала разработването на свое собствено оборудване за производството на чипове чрез 5 нанометров технологичен процес. Малко по-късно същата компания обяви, че вече разполага с необходимото оборудване за обработването и производството на 300 милиметрови силициеви подложки, които могат да се използват в широк спектър технологични процеси за производство на чипове - от 65 нанометра до 5 нанометра.

В същото време компанията HSMC започна разгръщането на необходимата структура за масово производство на процесори чрез 14-нанометров технологичен процес и започна да усвоява 7 nm технологии.

Малко по-късно друга китайска компания - компанията Ziguang представи своя нов 512-ядрен процесор, който се произвежда чрез 7-нанометров технологичен процес.

Съвместната компания Via Technologies и правителството на Китай започна производството на процесорите KaiXian KX-6780A и KX-U6880A, както и още един чип - мощният процесор KX-6640MA X86 с тактова честота 2,1 GHz и динамичен овърклок до 2,6 GHz.

Резултатите по създаването на свои собствени чипове представиха и  Oppo, Huawei, ingjia Microelectronics, както и някои други китайски компании.

Huawei от своя страна започна строежа на свой собствен завод за производството на съвременни чипове. В началото това бе процесорът Kirin 9006C, който се произвежда чрез 5 нанометров технологичен процес. Това е чип с 8х процесорни ядра и тактова честота 3,13 GHz. Huawei изгражда своята нова фабрика съвместно с SMIC, която е една от най-големите и известни компании в Китай.

Видеокартите

За да разшири своята компютърна индустрия Китай разработи буквално от нулата и собствени високопроизводителни видеокарти, които са подходящи за геймърски персонални компютри и за сървърно оборудване. Това са картите MTT S60 и MTT S2000 с много добри и съвременни параметри. Интересно е, че цикълът от разработване до серийно производство бе осъществен в рамките на само една година от компанията Moore Threads, която е на практика стартъп.

Преди няколко дни официално бяха анонсирани двете видеокарти MTT S60 и MTT S2000. Първата е предназначена за десктоп персонални компютри и високопроизводителни работни станции, като разполага с 6 GB буферна памет тип LPGDDR4X. Втората графична карта има 32 GB буферна памет и е предназначена за ускорение на изчислителните процеси в сървърите. Графичните процесори на тези видеокарти се произвежда чрез 12 нанометров технологичен процес, който не е най-съвременният, но за поставените цели в рамките на тази програма той е напълно достатъчен за Китай. Като пример можем да посочим, че графичната карта MTT S60 много добре се справя с играта League of Legends при резолюция 1920 X 1080 точки и високи настройки на графиката.

Направените тестове показаха, че геймърската видеокарта демонстрира резултат от 6 TFLOPS, а сървърната S2000 – от 12 TFLOPS. Това са типични резултати на графични карти от средния ценови сегмент. Това е един наистина голям успех в рамките на толкова кратко време.

Друг интересен момент е, че тази геймърска видеокарта се събира на само един слот и за разлика от редица подобни решения не заема много място в компютърната кутия.

По време на презентацията на своите видеокарти Moore Threads подчерта, че редица инвеститори са инжектирали солидни финансови суми в производството и в научните изследвания на младата компания. Един от тези инвеститори е компанията Lenovo, която всъщност е китайска, а това означава, че няма да бъде използвана чуждестранна валута. Това също е една от петилетните програми на Китай - тотална дедоларизация на китайската икономика и изобщо на Китай.

Новите видеокарти са напълно съвместими с процесорите с архитектура x86 и ARM. Интересно е, че те са съвместима с китайските операционни системи, но не се знае дали ще има драйвери за Windows.

Може да се каже, че китайската програма Made in China 2025 върви по план. Очевидно е, че още преди 2025 година Китай ще започне да използва единствено свои собствени полупроводникови компоненти и няма да зависи от чуждите полупроводникови фабрики, технологии и валути. Има и усложнения - засега липсва високотехнологичното литографско оборудване за производство на по-съвременни полупроводникови компоненти, както и специалисти в тази област. Но тези проблеми постепенно се решават и в края на краищата тази страна очевидно ще си осигури собствени е електронни компоненти и компютърни модули, които са напълно конкурентни с продукцията на западните компании.