Разговаряме с Мария Анастасова, която е сред гостите на провеждащия се в момента в Пловдив Station Street Festival. Според нея още от малка е свързано с изкуството, тъй като е родена в семейство на оперни певци и поети - типичен трубадур. През целия ѝ живот се е занимавала с музика и с изобразителни и приложни изкуства, и до ден днешен тези два пътя се преплитат в творческата линия на живота ѝ. Когато е била на седем, баща ѝ се върна от турне и в сака му имаше Nintendo 64, "Legend of Zelda: Ocarina of Time" и "Legend of Zelda: Majora's Mask" и от този момент се пробуди интересът ѝ към видеоигрите и фентъзи жанра. Занимава се професионално с класическо пеене и мюзикъл. Дължи много на подготовката и знанията, които е получила от баща ѝ Венцеслав Анастасов (именит оперен певец). В свободното си време се занимава с компютърна анимация като художник-аниматор, което всъщност е изучавала в университет. През последните години има едно интересно хоби – LARP (Live Action Role Playing), което също интерпретирам като вид изкуство - изкуство на превъплъщаване и на пренасяне в други епохи и светове. Комбинирането на гейминг страстта и пеенете се преплита напълно с нейното участие в разработването на хита за тази година - Baldur's Gate 3.

Каква беше Вашата роля в разработването на Baldur's Gate 3?

Станах част от проекта в края на миналата година като един от основните вокали. Песните, в които участвам са много разнообразни и като емоция и като стил на пеене. "Down by the River" и "Who Are You" са нежни и елфически, "Song of Balduran" е епична бардска песен, "Raphael's Final Act" е абсолютен рок мюзикъл, а "Harpy Song", където пригласям като една от харпиите, е мистична, омайваща и опасна „история”. Определено ми помогна това, че се занимавам и се интересувам от различни стилове пеене – келтски стил, опера, мюзикъл, джаз и етно.

Как се стигна до участието Ви в играта?

Композиторът на играта е българин - Борислав Славов се свърза с мен и ме покани на прослушване за песента "Down by the River". След работата по нея записахме и останалите парчета. Всичко започна от един клип, който качих онлайн, с избрани моменти от премиерата ми в ролята на Бел в мюзикъла "Красавицата и Звяра". Бях направила компилация от симпатични гафове, забавни моменти, пеене и танци, на която Борислав е попаднал.

Какво е да правиш музика за гейм заглавия и има ли разлика спрямо останалите похвати и сфери?

Разликата за мен е, че в този саундтрак мога да използвам естествения си глас и да разгърна неговите качества и възможности. Също така е много по-спокойно да записваш в студио от колкото да пееш на сцена пред публика. Можеш да си даваш паузи, да пробваш различни неща. Най-хубавото е, че пред теб е самият композитор, с когото имаш комуникация през целия процес.

Какво по-специално направихте за Baldur's Gate 3?

На този въпрос със сигурност може по-добре да отговори композитора. За мен по-специалното по време на процеса беше, че вместо да ми говори в музикални специфики, Борислав ми обясняваше всяка песен от какъв типаж е изпълнявана, каква е ситуацията, какво чувство трябва да се предаде и в каква обстановка и атмосфера се изпълнява. Изискваше се актьорско отношение от моя страна, което ми допадна, като човек, който пее и играе на сцена.

Имате ли и други проекти в гейм индустрията?

Baldur’s Gate 3 е първият ми такъв проект, и се надявам да предстоят още много такива, дали саундтраци на видеоигри или на филми и сериали. Израснала съм с творчеството на Толкин и музиката от филмите по книгите му и мечтая да се развивам в тази сфера на магичното.

Вие самата играете ли? Ако да - какво?

Да, от дете играя. Всичко започна със Legend of Zelda игрите на Nintendo 64 и Gamecube. До ден днешен с най-добрата ми приятелка си правим маратони на Legend of Zelda. Като дете съм играла и World of Warcraft с татко, чичо (който също е оперен певец), братовчедка ми и леля ми. Живеехме в различни държави, но играта ни събираше в реално време. Имахме семеен гилд – хордата, разбира се. Не бях много добра и играех с тролка, която кръстих Тролея. Любимите ми игри, освен Legend of Zelda, са Dishonored и Bioshock. Атмосферите които те създават са неповторими и рядко се правят такива игри в днешно време. Сега играя “Baldur’s Gate 3” разбира се, и няколко survival horror игри с приятели, като “Dead by Daylight” и “The Forest”.

Подценява ли се ролята на музиката в гейминга?

Абсолютно не, музиката е на преден план във всяка игра и хората я оценяват високо. Правят се кавъри, плейлисти, отзиви. Толкова много песни са увековечени заради любовта на феновете към този тип музика. Мислех, че извън гейминг обществата ще бъде по-различно, но и това не е точно така. Толкова хора, които не играят игри, са във възторг като слушат саундтрака - колеги не само от музикалните, а и от други среди. На всеки човек с душа може да въздейства тази магическа музика.

Как се представя България в тази индустрия - имате ли впечатления?

Български имена много често се срещат в крайните надписи на видеоигри, включително и в музикалната част. Пенка Кунева, един от композиторите на саундтрака на "Prince of Persia: Forgotten Sands", Стефани Економу, композитор на саундтрака за "Assassin's Creed Valhalla", за който миналата година спечели първа награда "Грами". Вече споменатият Борислав Славов, който е композитор на множество игри, сред които Divinity: Original Sin, и, разбира се, Baldur's Gate III, за която заедно с певицата Илона Иванова, една от другите основни вокалистки в играта, са номинирани за "Hollywood Music In Media Awards" през 2021 г. Има и много други имена, разбира се, но според мен в България не се отразяват достатъчно успехите им, или поне до момента беше така, сега нещата се променят. Навлизам в сфера, в която много българи вече са се доказали и това много ме радва.