Анонимността в метавселената - мисията невъзможна

Редица компании инвестират огромни средства в създаването на метавселена, множество виртуални светове, които са достъпни за потребителите през различни устройства. Едва ли някой се съмнява, че с все по-голямото навлизане на тази концепция, ще се появяват и нови опасности за потребителите. Сега в публикация на учени от Университета в Калифорния Бъркли се посочва, че в метавселената е на практика невъзможно запазване на поверителност, не и без специализирани защити в тази насока.

За съставянето на научния труд е използва на най-голямата база с данни с човешки взаимодействия във виртуална реалност (VR), която някога е била анализирана за рисковете пред поверителността на личността. Става ясно, че не са необходими много данни за идентифициране на даден потребител в метавселената, а така потенциално се премахва възможността за анонимност във виртуалната среда.

Повечето експерти, които изучават метавселената по отношение на поверителността се съсредоточават върху множеството камери и микрофони, които използват съвременните шлемове. Те прихващат детайлна информация за хората, включително черти на лицето, движения на очите, гласови свойства и дори детайли за помещението. Съществуват и опасения в насока на бъдещи уреди като ЕКГ сензори. Отбелязва се, че дори голяма част от всичките тези функционалности да бъдат изключени, това не гарантира анонимност.

Това е така, тъй като дори най-базовите данни, тези за движение, може да са достатъчни за идентифициране на потребителя. Такива детайли се събират от три точки, главата и ръцете, като според учените те са минимумът необходим за естествено взаимодействие във виртуална среда. В споменатия научен труд са анализирани над 2.5 милиона VR записа на данни от над 50 000 човека играли популярната игра Beat Saber. Макар те да са анонимни, индивидуалните потребителите са идентифицирани с точност над 94% на база едва 100 секунди данни от движенията.

Половината от потребителите са били идентифицирани на базата на едва 2 секундни данни за движение. На практика всеки път когато потребителят използва шлем и контролери във VR оставя следа от дигитални отпечатъци, които могат да бъдат използвани за идентифицирането му. Това означава, че потенциално няма възможност за анонимност в метавселената, като същите данни за движение могат да разкрият и специфични физически черти, включително ръст и пол.
Това в комбинация с други събрани данни във VR и AR среда може още по-точно да идентифицира хората. Интересно е и оприличаването на движенията във виртуалния свят с браузване в интернет и оставянето на следи от данни с посещаваните сайтове.

Какво обаче може да се направи? Един подход е прикриването на данните за движения преди те да бъдат изпратени към външен сървър. Така обаче може да има проблем с възпроизвеждането на движенията. Друг подход е за прилагане на регулация, която да предотврати дългосрочното съхраняване и анализиране на данни. Това обаче ще е сложно за прилагане и спазване. Учените от Бъркли проучват възможни защитни техники с маскиране на уникалните характеристики на данните с движения без това да нарушава функционалността.