Защо намесата в развитието на AI с цел защита на работните места на хората е лоша идея

Мария Иванова Последна промяна на 15 юни 2023 в 11:48 246 0

Robot

Снимка Simple stripes/Unsplash

Защо намесата в развитието на AI с цел защита на работните места на хората е лоша идея

Месеци след началото на революцията на изкуствения интелект (AI) в обществото се надигат все по-силни гласове за ограничаване развитието на иновациите в тази област. Целта е да се гарантира, че в бъдеще AI ще бъде помощник на хората и няма да им отнеме работните места. Американският блогър и журналист Ноа Смит обаче е убеден, че това е лоша идея.

Според него изкуственият интелект може да има няколко ефекта върху работещите. На теория той може да намали търсенето на някои професии, като ги замени; да увеличи заплатите, като повиши продуктивността на хората; да създаде нови видове работни места, както и да увеличи общото търсене на труд чрез икономическия растеж. Освен това новите технологии могат да повлияят на неравенството, като облагодетелстват нискоквалифицираните или висококвалифицираните работници.

Ноа Смит посочва още, че е трудно да се предвиди кои технологии ще помогнат на хората и кои ще заместят техния труд. Той дава за пример Втората индустриална революция през 1870 г. , когато се появяват множество нови за времето си технологии като масовото производство, железниците, електричеството, водоснабдяването, телеграфите, телефоните, автомобилите, самолетите и др. Изключително трудно е било тогава да се предположи кои от тях ще отнемат работните места на хората.

От дистанцията на времето се оказва, че Втората индустриална революция като цяло е изиграла положителна роля за работниците. През 1970 г. например почти всички хора продължават да работят, при това с много по-високи заплати и стандарт на живот, отколкото през 1870 година. Неравенството в доходите остава същото в Северна Америка, а в Европа дори намалява.

На база на тези исторически данни Ноа Смит прави извод, че опитите за умишлено забавяне напредъка на индустриалните технологии са били много лоша идея. Но това не е имало как да бъде предварително предвидено. По същия начин според него всеки, който днес се опитва да предвиди въздействието на конкретни технологии, свързани с изкуствения интелект, върху работните места и заплатите през следващите 50 или 100 години, е изправен пред невъзможна за решаване задача.

Досегашните проучвания на Brynjolffson et al. (2023), Noy and Zhang (2023) и Peng et al. (2023) са установили, че генеративният изкуствен интелект подобрява способностите на хората в различни области, но не дават представа за това дали ще доведе до наемане на повече или по-малко работници от работодателите. Както и какви нови работни места биха могли да позволят инструментите на AI или какво биха направили те с търсенето на работна ръка в цялата икономика.

Един от пионерите на AI Джефри Хинтън прогнозира преди седем години, че машините ще изместят рентгенолозите. През 2022 г. обаче се оказва, че има глобален недостиг точно на такива специалисти в САЩ. А през 2023 г. процентът на незаетите работни места в областта на медицинските образни изследвания достигна рекордни стойности.

В крайна сметка се оказва, че предложенията на Хинтън са абсолютно погрешни. И това, според Смит, ще се случи и с всяка експертна група или регулаторна комисия, която правителствата създават, за да ограничат или ускорят различни приложения или възможности на AI. “Това по-скоро би се отразило негативно на иновациите и неефективно по отношение на защитата на работните места на хората” - посочва той.

По-добра идея, според американския журналист, е да оставим технологиите да се развиват. А след това да се опитаме да разберем какви са били проблемите и да ги отстраним. Ако видим, че работните места се унищожават масово например, можем да започнем да облагаме AI или да повишаваме корпоративните данъци, или да субсидираме човешкия труд, или да въведем универсален базов доход. Това е почти същото, което се случва при Втората индустриална революция, когато са въведени нови данъци, социални държави и трудови регулации в отговор на голямото неравенство в началото на 20-ти век.

Още по-добре, според Ноа Смит, би било да подобрим стабилността на институциите, което ще сведе до минимум въздействието на технологиите върху хората. Една такава важна институция, според него, е социалната държава. По думите му тя не може да предотврати всеки негативен ефект за всеки индивид, но може силно да смекчи всяко цялостно разрушително въздействие на технологиите чрез данъци и държавни помощи.

В заключение Ноа Смит призовава всички, които работят в сферата на създаването на политики за изкуствения интелект, да се откажат от идеята, че могат да предвидят икономическите въздействия на новите технологии. И да се насочат към създаването на институции, които да сведат до минимум евентуалните негативни последици. “Нека се придържаме към това, което е проработило по време на последната индустриална революция, а не да се опитваме да бъдем пророци на научната фантастика” - апелира той.

Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !