Международната дипломация традиционно разчита на умението да се водят преговори, да се използват скрити комуникационни канали, както и личната харизма. Но сега настъпва нова ера, в която все по-голяма и по-значима роля започват да играят безстрастните алгоритми и математическите модели. Така счита основателят на първия в света център за дипломатически науки Михаел Амбул, бивш държавен секретар на Швейцария по външните работи. Той вече е използвал алгоритми с елементи на изкуствен интелект по време на преговорите за присъединяването на Швейцария към Шенген. ИИ алгоритмите са изиграли ключова роля и при сключването на ядрената сделка с Иран.

В бъдеще машинното обучение и големите бази данни ще се използват за откриване и идентификация на закономерностите в икономическите процеси и за стандартизацията на някои аспекти за водене на преговори. Научната лаборатория по дипломация, която е съвместен проект на техническата школа на Цюрих и университета на Женева, се заема с проектирането на нови алгоритми за водене на преговори, в които се използват най-съвременни математически методи, включително теорията на игрите за водене на дискусии и алгоритми за планиране развитието на различни сценарии.

Тези математически инструменти са познати отдавна. Теорията на игрите е разработена още през 1920 година от Джон фон Нойман, като тя съвсем не е използвана само за формализация на блъфа в покера, но и за пресмятане на вероятностите за развитието на различните събития по време на студената война. Сега тези методи ще започнат да се използват и в дипломацията.