Интернет е повсеместен и една от честите теми е колко много информация се следи и събира чрез глобалната мрежа. Според коментар на Slate, изкуственият интелект (AI) може да ни отведе в нова ера не само в положителна сфера. Технологията може да се окаже и началото на ерата на масовото шпиониране.

Изданието прави разделение на двата вида шпионаж – наблюдение на дейностите и пълно „покритие“ на обекта. Първият вид следи човек къде ходи, с кого говори, какво купува, какво чете и т.н. В модерните времена това се прави от смартфоните, умните гривни, различните приложения и онлайн услуги, които използваме. Голяма част от тази информация е обобщава и използва в анонимизирани бази данни за реклами, анализи и т.н.

Второто „ниво“ е шпионаж, който е много по-конкретен. Тук се включва подслушване на разговорите, проследяване на конкретна комуникация в детайли, анализирането на информацията. Това е много по-трудоемка задача, защото ако проследяването може да се извършва от алгоритми, шпионажът се нуждае и от реален човек, който да прегледа информацията, да я сортира и обработи.

AI може да промени всичко това. Наличните в момента алгоритми за генеративен изкуствен интелект са доста базови, но и сега могат да правят резюмета на информация, включително текст, видео и аудио. Може лесно да пресява и обобщава дълги часове записи и да извежда кратки резюмета на казаното. Това ще спести значително време на човешките оператори, които ще могат да преглеждат само резюметата и да преценяват кои разговори заслужават преглед с повече подробности.

Трябва да се има предвид, че AI все още е в началото на своя развой и макар да допуска грешки, те бързо биват коригирани. AI може много по-бързо да се коригира и развие и да бъде репликиран в милиони алгоритми и проби, като така се подобрява и научава в пъти по-бързо отколкото може които и да е човек.

Всичко това ще позволи събирането, съхраняването и анализирането на много повече информация. Така шпионажът ще може да се прави дори ретроградно, т.е., когато се наложи, да се проверят и по-старите архиви или пък дори AI да сигнализира, когато засече нещо притеснително с течение на времето. А анализаторите ще могат да искат от алгоритъма да провери как се е развивал даден разговор или тема, какво са правили участниците в разговора, какво са планирали и т.н.

Разбира се, AI ще може да анализира не само комуникация, но и видео, аудио, снимки. Данните от камерите ще са безценен източник на информация, която ще може да се използва за постоянно проследяване и анализиране. Не е задължително всичко това да се прави с цел търсене на престъпници. Възможно е AI да използва тези си способности и за много по-персонализирани реклами и предложения. Или пък работодатели да следят поведението на служителите си. Това в голяма степен ще зависи и от регулациите, които се очаква да бъдат приети от институциите в различните държави.