През последните години големите онлайн услуги и платформи улесниха много ежедневието ни, позволявайки ни безплатно или на много ниска цена да комуникираме, да достъпваме информация, да се учим, да пазаруваме, да продаваме и да правим бизнес. Ако в не чак толкова далечното минало, използвахме телефон с шайба, за да провеждаме разговори най-вече в един и същи град, а междуградските и международните разговори бяха прекалено скъпи за повечето хора, то днес можем да извършваме безплатни обаждания и дори видео разговори до почти всяка точка по света, благодарение на чат месинджъри и VоIP приложения. Google ни позволява да достъпваме цялата информация на света за броени секунди, a във Facebook можем да споделим какво мислим с огромен брой хора.

Малкият бизнес също спечели много от тази революция, защото вече разполага с мощни нови дигитални канали за маркетинг и продажби, които могат да заместят скъпата традиционна реклама или поддържането на голяма физическа търговска площ.

Докато променят живота на всички ни обаче големите технологични платформи натрупаха колосално влияние (без да говорим за финансов ресурс) и се превърнаха в едни от най-могъщите организации на планетата. Днес те разполагат с личните данни на всички ни, превръщат се в своеобразен посредник между малкия бизнес и потребителите, могат да диктуват начина, по който достъпваме информация и взимаме решения, а мнозина дори ги критикуват, че могат дори да влияят на изборния процес в най-големите демокрации по света.

В добавка на всичко това, повечето най-големи дигитални платформи са американски, което изнервя правителства и регулатори в други региони на света. И не мислете само за тоталитарни режими като тези в Русия и Китай. Австралия вече влезе в челен сблъсък с Facebook относно споделянето на новинарско съдържание от местни медии в социалната мрежа, а Обединена Европа от години води регулаторни битки с не един и два технологични гиганта.

Поредният епизод от тази битка са два нови закона на Европейската комисия (EK), насочени най-вече към големите технологични компании като Google, Amazon, Facebook, Viber, Microsoft и други. Те имат потенциала коренно да променят световната мрежа такава, каквато я познаваме. Става въпрос за новите европейски регулации Digital Markets Act (DMA или Закон за дигиталните пазари) и Digital Services Act (DSA или Закон за дигиталните услуги). Тяхната цел е да променят начина, по който европейските граждани достъпват дигитални услуги. С тях, на практика, под ударите на регулаторния огън попадат социалните мрежи, търсачките, онлайн магазините и още много други видове интернет платформи. Законите са резултат от дългогодишните опити на Европейския съюз да изгради единен цифров пазар.

Новите правила през погледа на европейските институции

В изявление на официалния сайт на ЕК са формулирани основните цели на DSA и DMA. Те целят “да се създаде по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на всички потребители на цифрови услуги да са защитени; да се създадат равнопоставени условия за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността, както на европейския единен пазар, така и в световен мащаб”. В публикацията се посочва, че доминиращата позиция на някои от дигиталните играчи днес крие огромни рискове. Тя не само им отрежда водеща пред конкурентите им роля, а и в някои случаи оказва огромно влияние върху обществото, икономиката и демокрацията.

В този смисъл, според законодателите, новите правила се стремят да върнат контрола върху развитието на сектора в ръцете на обществото. “Digital Services Act и Digital Markets Act имат за цел да създадат по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на потребителите са защитени и са създадени равни условия за бизнес” - се казва още в официалния сайт на ЕК.

Но нека да разгледаме двата нови закона от гледна точка на обикновения интернет потребител и какво точно в неговата онлайн среда ще бъде засегнато. Оказва се, че почти всичко - от чат месинджърите и онлайн магазините за приложения, през търсачките, социалните мрежи и дигиталните платформи за пътуване и настаняване, до облачните и уеб хостинг услугите, интелектуалната собственост и много други сфери.

Какво е Digital Markets Act?

Основната идея в този закон е да повиши оперативната съвместимост между компаниите и да подобри конкуренцията. Доставчиците на чат съобщения като Facebook Messenger, WhatsApp, Viber например ще трябва да направят услугите си съвместими с по-малките играчи на пазара, в случай че те поискат това. Въпреки че целта на DMA е да се постигне една по-отворена и плуралистична дигитална среда, от технологичните платформи изразиха опасения, че законът представлява заплаха за интелектуалната собственост. Това е стандартен рефлекс на всяка една корпорация, която се опитва да запази напълно своите системи и предпочита да ги държи затворени от външни разработчици.

В тази връзка новите правила вече предизвикаха критики от страна на технологичния гигант Apple. От компанията посочиха, че DMA “ще създаде уязвимости в поверителността и сигурността за потребителите ѝ, както и че може да повлияе на бизнеса ѝ в сферата на интелектуалната собственост”. Ръководителят на WhatsApp Уил Каткарт, от своя страна, изрази надежда, че законът ще бъде "изключително добре обмислен". “Оперативната съвместимост може да има своите предимства, но ако не се въвежда внимателно, може да причини критично отслабване на сигурността и поверителността в Европа“ - допълва още той.

Освен това DMA ще гарантира, че потребителите ще имат възможност да деинсталират различни софтуерни приложения на платформите си във всеки един етап от ползването им. Всеки собственик на смартфон с Android например ще може да деинсталира браузъра Chrome от устройството си, ако желае.

Накратко компаниите, попадащи под регулацията на DMA, ще трябва да се уверят, че: потребителите им имат право да се отпишат от основни услуги на платформата, че от тях не се изисква софтуер по подразбиране (като точно определен браузър например) заедно с операционната система и че е осигурена съвместимост между различните чат платформи и др. Санкциите са солени – могат да достигнат до 10% от глобалния оборот на компанията и до 20% при рецидив.

И за услугите – Digital Services Act

DSA от своя страна ще изисква по-сериозна отчетност от големите компании, които имат най-малко 45 милиона потребители в Европейския съюз (ЕС). От 2024 г. те ще трябва да изградят пълна прозрачност относно системите си за показване на съдържание и да създадат алтернативни системи, които няма да бъдат обвързани с профилиране на потребителите, а ще показват съдържание по хронологичен ред.

Освен това DSA изисква от технологичните гиганти да въведат процеси за бързо премахване на незаконно съдържание, както и да предприемат мерки срещу потребителите, разпространяващи дезинформация. Те ще трябва също да ограничат таргетирането на реклами на основата на религия, сексуална ориентация, етническа или политическа принадлежност, както и насочените към непълнолетни лица. При неизпълнение, законът дава право на европейските институции да глобяват Big Tech компаниите с до 6% от техния глобален оборот, а при повторно нарушение – да бъде ограничен достъпът им до пазара на ЕС.

Двата нови нормативни документа са изключително амбициозни, а технологичният бранш вече усилено лобира срещу тях. По всичко личи, че битката тепърва започва и на този етап все още е рано да се каже дали тя ще доведе до повече контрол на крайните потребители върху големите интернет платформи, или ще се окаже поредната неработеща европейска регулация, която само ще затормозява всички ни.

Другите регулации

DSA и DMA може да са един от основните фундаменти на изграждането на правна рамка и създаването на Единен цифров пазар, но далеч няма да са единствените. ЕС е силен в изграждането на регулаторна рамка и често е критикувана, че това е основният начин по който реагира на иновациите и проблемите. Фактите са, че Обединена Европа е сред първите, които планират да интегрират правила за пазара на криптовалути, както и за такива, които да обхванат развитието на изкуствения интелект (AI).

Първата рамка се изготвя от Европейския парламент (ЕП) и ще се опита да спре прането на пари, чрез ползването на дигитални активи. Регулацията ще включва регистрация на всички търговци на криптовалути и техните платформите, по-голяма прозрачност за услугите им, както и по-добра отчетност. ЕП също работи и по изграждането на правила за работа на AI – ползването на големите масиви от данни, достъпът до тях и др.