Приходите от електронна търговия в България растат през 2022 г. с 30%, но страната ни продължава да е на опашката в Европейския съюз в сектора. Последното е валидно, както на база потребители, така и като общо потребление на интернет. Това се дължи до голяма степен, че всъщност настоящите българи, които пазаруват онлайн просто увеличават своите обеми. Затова, делът на потребителите на е-търговия у нас почти не се увеличават на годишна база.

Данните са от годишния доклад за 2022 г. на Европейската асоциация за дигитална търговия Ecommerce Europe. В него, председателят на българската браншова организация Жанет Найденова коментира, че инфлацията и повишените цени на енергийните ресурси са внесли несигурност сред българските потребители. Това ги прави по-внимателни и предпазливи при покупките, включително и такива проведени онлайн.

България е била със сравнително добър пазар през последните години. Преди пандемията, онлайн пазаруването е отчитало сходни ръстове от около 30%. Тежка е била 2020 г., когато увеличението на приходите от е-търговия намалява значително. Темповете се възстановяват през 2021 г. до 29% и след това се връщат на настоящите 31%, отчетени през изминалата година.

За съжаление, негативната тенденция от последните десетилетия, страната ни да е на опашката в ЕС по интернет потребление и съответно – на е-търговия. България е на последно място по първия показател – с проникване от 78% за 2021 г. и на същата позиция при втория – с 42%. Зад родния пазар са единствено част от страните от Западните Балкани, които не са част от ЕС, като Босна и Херцеговина и Албания. Като дял на пазаруващите онлайн, Украйн дори ни изпреварва с 44%, но данните са от преди войната – от 2021 г.

Родните потребители все още действат предпазливо за онлайн пазаруването. Според доклада, мнозинството българи (52%) правят между 1 и 2 покупки през интернет месечно. Едва 9% пазаруват онлайн 9 и повече пъти в месеца или повече от два пъти седмично. Исландия например е с обърнати тенденции. Над 60% от потребителите на островната държава пазаруват по 9 и повече пъти месечно, докато тези с по 1-2 покупки са едва 13%.

Българите също така предпочитат масово да пазаруват от местни продавачи – 96% го правят през 2021 г. Една трета или 36% залагат и на чуждестранни доставчици. Тази тенденция обаче е нормална за страните от ЕС с няколко изключения, като Малта например. Единният пазар на Европа помага само малко за трансграничната онлайн търговия. В България, 30% от потребителите разчитат на доставки от ЕС, което почти съвпада със средната стойност за страните от Съюза – 32%.

Интересни са и основните бариери за онлайн търговията. За българите основната са предпочитанията да се види продукта на живо и навика да се ходи във физическите магазини. Родните потребители не са единствени, като това е и водещата причина посочена от всички европейци. В България едва 14% казват, че им липсват уменията за поръчка онлайн, което е сравнително ниска стойност спрямо останалите европейски дъражви. Също така, само 4% се опасяват от високите цени за доставка, по 6% са тези, които се опасяват от скоростта на доставка или сигурността на плащанията.