Умните фитнес гривни не са особено точни в измерванията на показателите

Умните фитнес гривни и часовници се превърнаха в популярен аксесоар за ежедневието. Много от тях рекламират възможностите си за следене на здравните показатели и как това ще помогне на хората да подобрят живота си.

Според анализ на Ars technica обаче, тези устройства не винаги са точни в измерванията. Екип от учени от няколко университета е прегледал множество научна литература и проучвания в тази сфера, за да установи какви са тенденциите и дали умните носими аксесоари, които се продават свободно, действително измерват точно показатели като сърдечен ритъм, аеробен капацитет, изразходена енергия, качество на съня и брой крачки.

Първоначалните резултати са обнадеждаващи. Разликата в измерването на сърдечния ритъм е плюс-минус 3% в зависимост от някои фактори като цвят на кожата, интензивност и вид на натоварването. Показват добра точност при засичането на аритмия. Справят се добре и с изчислението на т.нар. VO2Max – Максималното натоварване. Най-лошо е представянето при броенето на крачките, средно се отмерват 9% по-малко стъпки.

Резултатите показват, че за базовите измервания, умните гривни се справят сравнително добре. Отклоненията не са твърде големи и може да се придобие представа за базовото състояние на човек.

Анализите откриват доста по-големи разлики при други функции на гривните. Например изчислението колко калории са изгорени по време на тренировката. В зависимост от устройството и вида тренировка, разликите са от -21.27% до +14.76%. Това прави реалния краен резултат доста по-труден за изчисление.

Разминаване има и при измерването на съня. Гривните показват тенденция да надписват реалното време на съня и неговото качество средно с над 10%. Също така подценяват времето между лягане и заспиване, както и времето на пълното събуждане. Разликите по този критерии са значителни – от 10% до 180%.

Има и друг проблем. Липсват стандартизирани критерии как да се измери и гарантира точността на тези устройства. Производители и учени имат различни методологии, които правят сравнението между джаджите трудно, особено спрямо медицинската апаратура.

Друг фактор е скоростта на излизане на новите модели на пазара. Повечето компании пускат обновени устройства ежегодно, но за качествено проучване е нужно повече време. Това включва планиране, получаване на разрешения, събиране на доброволци, провеждане на тестовете и анализирането им. Съответно в повечето случаи публикуваните проучвания са за устройства, които вече са заменени от по-нови модели с други спецификации и възможности.

Означава ли това, че тези устройства са безполезни? Съвсем не. Учените отбелязват, че умните гривни и часовници могат да помогнат на хората да следят общите тенденции за състоянието си, но не трябва да забравят, че винаги ще има известен процент на неточност.

Калиб Дохърти, съавтор на анализа, препоръчва на бранша да изработи обща методология и процес, който да ускори тестването на устройствата и да предложи стандартизирани резултати, които да могат по-лесно и точно да се сравняват помежду си. Това ще е от полза и за самите производители, които ще могат да видят как се представят устройствата им спрямо конкуренцията и да направят нужните подобрения.