КЗК одобри сделката между United Group и „Булсатком“

След седмици на очакване, политически скандали и с предварителната нагласа, че всичко е решено, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри сделката за „Булсатком“ без никакви условия. Така, United Group и в частност „Виваком“ финализират процесите по консолидация на фиксирания телеком пазар, като елиминират последния голям играч. При приключване на сделката, операторът става недостижим лидер при платена телевизия и твърд водещ при фиксиран интернет, пише в анализ специализирания сайт TechTrends.

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е, че това е сливане между първите два играча на пазара за платена ТВ. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители и вече разполага с 542 хил. Това не е най-силният аргумент на КЗК, в мотивите им, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. В своя анализ регулаторът добавя абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор). По този начин, КЗК приема доводите на United Group и „Виваком“ при предходните обсъждания и доводите им в защита на трансакцията.

След това преизчисление целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

Данните от КРС се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че както в цялата икономика, така и тук е трудно да се измери с точност сивият сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.