Ще разрушат ли ботовете рекламата в интернет

Мария Иванова Последна промяна на 05 октомври 2022 в 19:33 447 0

Internet bots

Снимка Mohamed Hassan/Pixabay

Интернет ботове, илюстративна снимка

През последните години се наблюдава ръст на измамните схеми в интернет, сред които голяма роля имат фиктивните рекламни кампании, основаващи се на фалшиви кликове и ботове, представяни за реални потребители. Как работят тези измами и какви последствия за онлайн икономика могат да предизвикат те - разказваме в следващите редове.

Случаят Александър Жуков

Руският хакер Александър Жуков през 2018 г. беше задържан у нас по искане на американските власти, а по-късно и екстрадиран в САЩ. Той беше изправен пред Темида миналата година с обвинения в компютърни измами за десетки милиони долари.

Според съда, 41-годишният кибер престъпник е основател на компания, която е обещавала на клиентите си да показва техни реклами на потребителите в интернет. Вместо това обаче Жуков е поставил рекламите в мрежа от фалшиви уебсайтове, където те са били “виждани” единствено от ботове. Въпреки разкритата измамна схема, хакерът продължава да твърди, че е давал на дигиталната икономика точно това, което тя е искала, а именно евтин трафик, независимо от източника.

Федералният съд в Бруклин не приема тезата на руския гражданин и през ноември 2021 г. го осъжда на 10 години затвор. С присъдата американската правосъдна система отправя посланието, че този тип престъпления няма да бъдат оставяни без последствия. Въпреки това обаче случаят Жуков насочва общественото внимание към една неудобна истина - ботовете могат да изкривят онлайн икономиката, давайки възможност на кибер престъпниците да печелят пари от измамни схеми в интернет.

Съдебният процес разкрива подробности и за търговията с фалшиви кликове. В периода от 2014 г. до 2016 г. Жуков ръководи рекламната мрежа Media Methane, която получава плащания от други рекламни мрежи за публикуването на онлайн реклами. Според обвинението обаче компанията не е поставяла тези реклами на реални сайтове в интернет. Вместо това е подправила над 6000 домейна, създавайки фалшиви уебсайтове. След това са наети 2000 компютърни сървъра в Тексас и Амстердам, на които са инсталирани ботове, симулиращи действията на човек, сърфиращ из фалшивите уебсайтове.

„В резултат на тази сложна схема, ответникът фалшифицира милиарди показвания на реклами и кара фирмите да платят повече от 7 млн. долара за реклами, които никога не са били гледани от реални потребители в интернет“ - посочва Министерството на правосъдието на САЩ.

Илон Мъск срещу Twitter

Опасенията, свързани с фалшивите онлайн потребители, излизат отново на дневен ред с нашумелия напоследък процес Илон Мъск срещу Twitter. Милиардерът обвини социалната мрежа в наличието на милиони фалшиви акаунти в нея. А твърдението му беше подкрепено от бившия шеф по сигурността на Twitter Пейтър Затко, според когото бонусите на ръководството на компанията са обвързани с ръста на потребителите ѝ. Обвързаност, която по думите му премахва всякакъв стимул за справяне с ботовете.

1

Uber срещу ботовете

Някои фирми, жертви на подобни измамни схеми, вземат нещата в свои ръце, отстоявайки правата си. През 2017 г. например компанията за споделени пътувания Uber съди една от своите рекламни агенции за таксуване за реклами, които не са гледани от реални хора или поставяни на реални уебсайтове. Ръководството на Uber открива това, когато изтегля всичките си онлайн реклами и не отчита почти никакъв спад в инсталиранията или продажбите на приложението си.

Според някои анализатори, фалшивите онлайн потребители формират до 40% от целия интернет трафик. Съответно фирмите плащат милиони, за да рекламират на ботове и да проучват техните „мнения“. И въпреки това дигиталната рекламна индустрия е толкова свикнала да работи със завишени показатели, че малцина са готови да разкрият фалшивите кликания, захранващи голяма част от онлайн икономиката.

Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) на САЩ изчислява, че измамите с онлайн реклами струват на рекламодателите в страната 120 млрд. долара всяка година. Въпреки това обаче много от компаниите, плащащи за фалшива онлайн реклама, не се борят срещу ботовете и се опитват да прикрият своите загуби. От друга страна, фирмите, специализирани в областта на киберсигурността, преувеличават числата, за да осигурят продажби на своите анти-бот продукти.

И въпреки че работеща технология за откриване и блокиране на ботове вече съществува, много компании нямат желание да разследват трафика, който прави уебсайта им да изглежда популярен. Защото, ако се докаже, че именно ботовете генерират голямо количество от него, това може да повлияе негативно на показателите за ефективност на уебсайтовете им.

Специалисти по дигитален маркетинг припомнят, че онлайн рекламата не винаги е била такава. През последното десетилетие обаче се наблюдава ръст на фалшивия трафик. И докато мнозина определят измамите с реклами в интернет като “престъпления без жертва” и не се интересуват дали големите компании пилеят парите си за ботове, експерти по киберсигурност обръщат внимание на един по-сериозен проблем. А именно, че по този начин индустрията позволява парите от фалшиви онлайн реклами да постъпват в сметките на киберпрестъпници, които след това могат да ги използват за финансиране на други незаконни дейности.