От години аргументите срещу енергията от възобновяеми източници са в посока на високите цени. В последно време обаче сме свидетели на постигането на много по-ниски цени за енергия генерирана от вятър и слънце, като с това се изместват и нападките. Сега те са в насока на това какво се случва със соларните панели след като те бъдат изведени от експлоатация.

За да отговорят на тези аргументи и запитвания учени от Националната лаборатория за възобновяема енергия в САЩ публикуваха коментар в изданието Nature Physics. Част от дезинформацията разбира се се оказва невярна. Основните съставки на повече панели са силиций, алуминий и сребро, като нито една от тях не представлява заплаха за околната среда. Освен това панелите имат ефективен живот в продължение на десетилетия, като повечето от използваните в момента са въведени в експлоатация преди по-малко от 10 години. Това означава, че поне засега те не представляват голям проблем.

Дори след завършване на жизнения си цикъл обаче, има налични техники за рециклиране. Може би единствената реалистична опасност е, че съществуващите технологии за рециклиране разчитат на азотна киселина и може да има токсичен отпадък. Група учени от Университета в Ухан обаче са открили алтернативни методи за рециклиране, избягвайки токсичните остатъци, а освен това той е и с по-висока енергийна-ефективност.

Иначе към края на 2020 г. 18% от използваните към момента соларни клетки са произведени в същата година, а в последствие се отчита голям скок на производството. Освен това панелите имат дори по-дълъг живот, благодарение на подобрения в технологиите. Очаква се борят на клетките, които ще трябва да се рециклират да се увеличи драстично до няколко десетилетия и да достигне до 80 млн. тона към 2050 г.

По-голямата стойност в соларните панели идва от среброто, което се използва за окабеляване, както и силицият с висока чистота в клетките. Има също алуминиеви рамки и конструкции, както и стъклено покритие против отражения и запоявания на някои елементи. Актуалните технологии използват азотна киселина за разтваряне на среброто и други киселини за силиция. Тези техники носят след себе си химикали, които са трудни за рециклиране и премахване.

При новото решение се разчита на кратка химическа обработка, която само разчленява основните слоеве. Така по-голямата част от материалите излизат в относително чиста форма. Процесът започва с физическо премахване на алуминиевата рамка и стъкленото покритие, които могат след това да бъдат претопени и използвани отново. След това клетките се разглобяват чрез смес от натриев и калиев хидроксид.