Ето как бъгав софтуер разори десетки пощенски служители и вкара някои от тях в затвора

В едно красиво бъдеще роботите и компютрите ще заменят човека, който може да се занимава със своите си неща и да не се тревожи много. Именно така изглеждат утопичните варианти, но реалността е съвсем друга. Има редица случаи, заради които хората започват да се страхуват, че машинният изкуствен интелект може да допуска сериозни грешки. Така се появиха най-различни филми с постапокалиптични сценарии, в които компютърен изкуствен интелект поради една или друга причина започва унищожаването на създалите го хора.

В тези случаи главният герой обикновено е побъркал се изкуствен интелект, на който може да се прехвърли цялата отговорност за случилото се. Само че в реалния живот бедите идват от човешките грешки. Да се признае това е трудно, понеже по този начин се нанася удар върху самолюбието. А ако самолюбието е от най-високо ниво - държавното, ситуацията се усложнява още повече.

В края на миналия век британската пощенска служба решава да автоматизира процесите в своето ведомство и по този начин да повиши ефективността на работа, както и да улесни работата на пощенските служители. За изпълнението на този проект е избрана компанията ICL, която по това време вече е под крилото на Fujitsu.

ICL е основана още през 1968 година. Нейната основна дейност е разработването на мейнфрейми, като разполага и с много добър софтуерен отдел. До известна степен тази компания става един от стълбовете на новата държавна стратегия за създаването на конкурент на IBM и другите подобни на този технологичен гигант компании. В началото на 80-те години един от основните партньори на ICL става Fujitsu, която в края на века се превръща в единствения собственик на акциите на британската компания, успяла да запази своя бранд до 2002 година.

Разработваната за британските пощенски служители платформа получава името Horizon. Това е един много скъп проект, който включва създаването на цялата инфраструктура - от софтуера и хардуера плюс обучението на персонала. Тестовете в реални условия започват през 1995-та, когато Horizon е внедрена в ограничен брой пощенски станции. През следващите пет години продуктът се настройва и довършва.

През 1999 година, когато платформата е вече почти готова за масово използване, тя бе наречена "най-голямата невоенна IT-система в Европа". По това време за разработването на Horizon са изхарчени около 700 милиона паунда от парите на данъкоплатците. Това е едно невероятно по всички мерки число. Но това не е всичко, малко по-късно тази сума прехвърля един милиард паунда.

Към датата на стартирането на тази компютърна система, отговорна за извършване на парични преводи и други операции в пощенските станции, тя не е напълно готова и правило настроена. В медиите се появява информация, че през месец септември 1999-та на ръководителите на Fujitsu и ICL е съобщено, че има много бъгове, които трябва да бъдат оправени. Информацията е счетена за несъществена и масовият старт на платформата Horizon е обявен за 2000-та година. Така и става - в началото на 2000 -та година започва масовото използване на Horizon.

Проблемите започват веднага и продължават без каквито и да било паузи. В началото те са дребни и се проявяват във вид на недостиг на малки суми. Младшите пощенски служители, сблъскали се с тези проблеми, се опитали със собствените си средства да покрият този минус. Някои успявали да постигнат това с парите от своите заплати, но на други се наложило да продадат автомобила си, а някои дори заложили собственото си недвижимо имущество. Въпреки това, в редица случаи парите продължават да не достигат.

Да се докаже нещо е било невъзможно: ръководството на британската пощенска служба и разработчиците на системата са били абсолютно уверени в непогрешимостта на Horizon. А "виновните" обикновени служители винаги се оказвали виновни, заради начина на работа със сметките: техният контрол е единствено в техните ръце. От гледна точка на топ мениджърите всичко е очевидно - проблемът е в глупавия пощенски служител.

За периода от 2000 до 2014 година в преразход са обвинени над 730 младши пощенски служители, което означава че всяка седмица се е появявал поне по един "крадец".

С течение на времето снежната лавина от тотален недостиг на парични средства нараства. Пощенска служителка е задължена да плати 59 хиляди паунда, нейният колега - 75 хиляди, трети е решил че му е "провървяло", понеже неговият недостиг е бил само 6 хиляди паунда. Съдът е на страната на мениджърите и раздава присъди от няколко месеца до няколко години. Хората започват да губят работата си, семействата, здравето, парите и възможността да си намерят по-хубава работа. Регистрирани са един случай на самоубийство и няколко опита за самоубийство. Жертвата е пощенски служител, който неизвестно как "задлъжнял" със 100 хиляди паунда.

Това е Ли Каслтън, който не иска да дава 27-те хиляди паунда, които показва платформата Horizon. Съдът нарежда той да заплати 321 хиляди паунда

След 11 години използване на тази компютърна система изведнъж става ясно, че достъп до сметките освен пощенските служители имат и техническите специалисти. Оказа се, че тези IT специалисти имат необходимите права и могат да правят промени в данните на конкретните потребители. В отчета от големия одит на Ernst & Young се казва, че тези "техничари" са имали неограничен достъп до Horizon, включително и цялостен отдалечен достъп. През 2015 година ревизорите откриват още нещо: пощенските служители няма как и не могат да видят намесата на техничарите. В началото пощенската служба отрича всичко това и се опитва да съди медиите, които са публикували тази информация. Но по-късно признават, че всичко това е напълно вярно.

В редица случаи пощенските служители са успели да открият загубите, които са свързани със софтуерните грешки. Споменава се ситуация, при която след поредното обновяване на софтуера системата е дублирала записите за прехвърляне на парични средства. В други случаи точно обратното, системата "забравя" да въведе данните, което води до отрицателен баланс, а затова се налагало да отговаря съответния пощенски служител.

Някои случаи са още по-странни. През 2006 година пощенска служителка в един момент забелязва появата на недостиг, въпреки че никой не е работил със системата. Служителката веднага се обажда на техническата поддръжка и на нея ѝ диктуват алгоритъм, с който ситуацията би трябвало да се оправи. Само че след извършването на тези действия минусът от 2000 паунда не изчезва, аз се превръща в 4000 паунда. От служителката поискали да изплати цялата сума. Мисис Хамилтън помолила да бъде извършена ревизия. Какво следва? Жената е обвинена в кражба и въпреки, че тези обвинения няма как да бъдат доказани по какъвто и да било начин, тя е заплашена със затвор.

"Всички знаеха, че Horizon е чувал с изпражнения. Този софтуер бе тестван огромен брой пъти, като всеки път бяха откривани буквално хиляди грешки" - споделя един от ръководителите на софтуерния отдел, който е работил върху този програмен продукт през периода от 1998 до 2000 години. Според неговите думи, в екипа на Horizon не е имало нито един специалист с достатъчна квалификация за подобна работа. "Те може и да имаха някакви сертификати, но това бе съвсем недостатъчно за създаването на подобен крупен проект. Те изобщо не знаеха какво и как трябва да се направи" - заяви разработчикът през месец февруари тази година.

Така изглежда един от сривовете на Horizon

Постепенно става ясно, че написаният код не съответства на задачите, които трябва да изпълнява и програмистите започват да го преписват. Нещата се объркват още повече - в продължение на няколко месеца един програмист пише свой код, след това идва друг, който продължава да пише този код, но по съвсем друг начин и т.н.

Направената по-късно проверка показа, че самата система за запис на данните от клиентските компютри няма единен общ вид, което води до непрекъснато объркване на информацията в базата данни, която на всичкото отгоре не е била предназначена за записа на подобна информация. Всеки програмист от този проект пише задължителните отчети както му падне - без общи технологични термини, без API, без единни правила за писане на кода. Масло в огъня добавя и това, че Horizon е асинхронна система, което води до нарушаване на последователността на записите в общата база данни - така например служителят въвежда данните локално, а след това те се изтриват от запис, който е дошъл от централния офис. Коментарът обикновено е бил "Случва се...".

Към 2013 година платформата Horizon се използва в 11 500 пощенски служби на Великобритания, като ежедневно чрез нея се осъществяват по около 6 милиона транзакции. Въпреки сериозните проблеми централният офис непрекъснато повтаря, че системата работи стабилно, без сривове и без грешки. Ако все пак възникне някакъв проблем, експертите обясняват случилото се с лошата интернет връзка и остарялото оборудване.

Всичко започва да се променя през 2013 година. Оплакванията на пощенските служители стават твърде много, грешките на системата се натрупват, а медиите и обществеността започват да оказват натиск. В продължаващото по това време съдебно дело се появяват нови доказателства. Експертите намират десетки актуални по това време критични бъгове, което означава че кодът на Horizon изобщо не е на ниво. Нещо повече, показват се документи за откриването на по 12 хиляди грешки годишно. На съда са предоставени данни за минимум 23 критични грешки в кода, които са останали незабелязани още от края на 90-те години на миналия век. Дотогава тези критични бъгове не са разглеждани като нещо опасно и нещо което изисква специално внимание.

През 2014 година настъпва обрат. Дотогава опитите на пощенските служители да докажат, че са невинни, обикновено не водят до нищо. И дори съответният пощенски служител по някакви причини да бъде оправдан и мениджмънтът да не му поиска възстановяване на някаква сума, препълнената с бъгове Horizon продължава да функционира. За да докажат своята правота, на британските пощенски служители са били необходими още много години.

Най-накрая, през 2019 година британската пощенска служба сключва споразумение с 555 бивши пощенски служители, според което трябва да им се изплатят 58 милиона паунда, като след приспадането на съдебните разходи за хората остават 12 милиона паунда. Самата британска пощенска служба е трябвало да изплати 100 милиона паунда съдебни разходи. Съдът стигна до извода, че от самото създаване до днешен ден платформата Horizon не работи коректно, което води до виртуална задлъжнялост. На фона на това събитие последваха десетки нови съдебни дела, както и преразглеждане на вече издадени присъди.

Както обикновено, въпросът кой е виновен за всичко това остана открит.

Преди няколко дни още 39 дела по отношение на Horizon бяха затворени, осъдените пощенски служители бяха оправдани. Съвсем скоро предстои разглеждането на следващия пакет съдебни дела. Скандалът навярно ще продължи да се разгаря, понеже пощенските служители, лежали в затвора и изгубили десетилетия за доказването на своята невинност, сега искат възмездие.