Шпионира ли ни смартчасовникът и колко много всъщност знае за нас

Смарт часовниците са все по-популярни устройства. Те проследяват сърдечния ритъм, броят стъпки, наблюдават съня, дават ви упътвания и дори понякога действат като мини-телефони на китката. Но всички тези функции означават, че те събират много лични данни, често непрекъснато.

Тези носими устройства не са просто пасивни инструменти – те могат да събират повече информация, отколкото много потребители очакват и понякога по причини, които не изглеждат очевидни. Освен простото броене на стъпки, тези устройства могат да проследяват точното ви местоположение, циклите на сън, нивата на кислород в кръвта, вариациите на сърдечната честота и дори температурата на кожата.

Тази информация рисува подробен и интимен портрет на вашето ежедневие и физическо благополучие. Данните не се намират само в самия часовник. Те автоматично и често безпроблемно се качват в облачна услуга, където могат да бъдат анализирани и съхранявани за дълги периоди. Условията за ползване на тези устройства, често пренебрегвани в техния сложен правен жаргон, предоставят на компаниите правото да архивират тези данни в облака, което ги поставя в позиция да бъдат използвани за цели, различни от простото проследяване на личното здраве.

Някои смарт часовници постоянно проверяват за Bluetooth/WiFi сигнали, сканират за близки мрежи или използват информация за сдвояване, за да поддържат връзката. Дори и да не използвате активно GPS, самото знание, че сте преминали определени точки, колко бързо ходите или как се движи китката ви, може да позволи да се направят изводи за това какво правите.

От положителната страна, тези данни позволяват наистина полезни функции: откриване на падания, здравни сигнали, напомняния, дори откриване на нередовен сърдечен ритъм. Но по-тъмната страна е как същите тези данни могат да позволят профилиране – реклама, оценки на риска за здравно осигуряване или просто изграждане на картина на вашите навици. Проблемът се усложнява от факта, че данните от сензорите често се считат за „нискорискови“ или „анонимизирани“, но моделите в движенията, местоположението, съня и т.н. са дълбоко лични. 

Контроли за поверителност и какво можете да направите

Ако искате да ограничите доколко вашият смарт часовник ви „шпионира“, има няколко възможности:

Прегледайте разрешенията, които сте предоставили. Наистина ли вашият часовник или придружаващо приложение се нуждае от непрекъснат достъп до местоположението или микрофона?

Изключете синхронизирането на данни или го ограничете само до основните. Ако не се нуждаете от облачно съхранение за определени логове, деактивирайте ги.

Деактивирайте или ограничете сензорите „винаги включени“, където е възможно. Ако се нуждаете само от пулс по време на тренировки, изключете непрекъснатото проследяване.

Използвайте силни пароли и двуфакторно удостоверяване за придружаващите услуги и облачното съхранение – защото дори ако данните се съхраняват, осигуряването на достъп помага за намаляване на рисковете.

Поддържайте фърмуера и софтуера на приложенията актуални: актуализациите често адресират течове на поверителност или усъвършенстват политиките за обработка на данни.

Разбира се, всичко това ще доведе до ограничена функционалност на устройството. Ако имате доверие на производителя и искате максимума от вашия смарт часовник, то тогава трябва да оставите сензорите „на максимум“, за да работят с всичките си способности.