Редица европейски медии заведоха дело срещу Google за над 2.1 млрд. евро. Те търсят сумата от технологичния гигант за нанесени „непоправими“ вреди вследствие на неговата рекламна политика и практики. Според тях, ако значителна част от онлайн промоциите не минават през Google, те са щели да имат значително по-големи приходи. Основна част от проблема са високите комисионни, които компанията налага и това оказва влияние върху парите, които остават за медийните конгломерати.

Google и Facebook са властелини на дигиталната реклама с над 60% пазарен дял в САЩ и Европа. Двата технологични гиганта се опитаха да запазят високите си комисионни за промотиране, но и да угодят на медиите. Те развиха няколко програми, в които популяризират големите новинарски сайтове, грантове за дигитални проекти и допълнителни опции за извличане на приходи. За европейските медийни групи това явно е само да им спечели мълчанието пред регулаторите.

Сега, значителна част от новинарските конгломерати на Стария континент се обединяват с колективен иск. Според тях, поведението на Google е погазва конкуренцията и има негативен ефект, както върху алтернативните рекламни дигитални платформи, така и върху издателите. Медиите, които се включват в делото срещу компанията са Axel Springer (собственик на Politico, Bild, Die Welt, Business Insider и др.), Schibsted, DPG Media, Mediahuis (собственик на Euroactiv) и др.

„Ако Google не се възползва от доминиращата си позиция, медийните компании можеха да получат значително по-високи приходи ор реклама и да платят по-малки комисионни на рекламните платформи“, се пише в общото изявление на издателите.

Техните аргументи са повторение на тези на Европейската комисия, която започна антимонополно разследване на Google през юни 2023 г. То е насочено именно към рекламните практики на гиганта. Тогава от ЕК изразиха загриженост, че Google Може да използва доминиращата си пазарна позиция, за да развива своята платформа за дигитално промотиране. Още тогава еврокомисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер обяви, че с действията си Google вреди на медийните компании.

„Действията на гиганта не само могат да навредят на конкуренцията на Google, но и ще засегнат интересите на издателите, като същевременно се увеличат разходите за реклама“, коментира Вестагер тогава.

Рекламният бизнес на Google е „на мушка“ от 2021 г., когато ЕК започнаха предварителното разследване. Брюксел има няколко такива процеси срещу компанията, като преди това те са засягали търсачката ѝ, Android и някои от по-големите рекламни договори.

От Google обявиха, че имат конструктивен диалог и работа с издатели от цяла Европа. За тях делото е „спекулативно и опортюнистично“. Технологичният гигант допълни, че ще се противопоставя „яростно и ще се придържа към фактите“. Основната част от приходите на Google се формират от онлайн реклама и всяка промяна на този сегмент, ще означава трансформация на бизнес модела на компанията.

По почти същото време, Facebook обяви, че премахва своята новинарска секция от социалната мрежа. Тя предоставя допълнителна лента, в която големи медии публикуваха линкове и кратка информация за съдържанието си. От компанията-майка Meta допълниха, че ще спрат и да плащат на медиите за тази екстра. Което показва, че опитите на двете страни – технологичната и медийната да се разберат за приходите започват да не дават очакваните плодове.