AI-то на автономните магазини на Amazon се оказват 1000 индийци

Изкуственият интелект (AI) за самостоятелно маркиране и плащане на стоки от офлайн магазини може тепърва да навлиза у нас, но в САЩ тя се използва от години. Там дори има и съвсем нови технологии и решения, като пионер в тази област е IT гигантът Amazon, който е лидер в сферата на онлайн търговията.

Сега обаче сме свидетели на заден ход по отношение на едно нововъведение, което реално можеше допълнително да улесни потребителите. Става дума за технологията Just Walk Out на Amazon. Данните за решението на компанията идват от The Information, а решението предлагаше възможност на потребителите просто да сложат избраните продукти в чантата си и да излязат от магазина, като не се налага да чакат на каса за плащане, била тя с човек или пък на самообслужване.

Става ясно, че технологията е била използвана само в половината от магазините Amazon Fresh. При нея се разчита на много камери и сензори, които проследяват продуктите, които потребителите взимат със себе си. Вместо обаче да затвори технологичния кръг с изцяло автоматизирана система и изкуствен интелект, компанията е разчитала на 1000 служители в Индия, които играят ролята на своеобразни виртуални касиери.
С други думи, Just Walk Out, в крайна сметка се оказва, че е маркетингов трик, който освен, че не е особено ефективен, подбива местния трудов пазар. Вместо това решение компанията залага все повече на сканиращи устройства и камери вградени в пазарските колички, Dash Carts.

Технологията, която ще бъде заменена от тях обаче беше доста амбициозна. Припомняме, че Amazon започна внедряването на системата Just Walk Out още през 2018 г. Целта ѝ беше да доведе до революция при пазаруването чрез изкуствен интелект и то в световен мащаб. Няколко други компании, включително Walmart, също анонсираха създаването на магазини без касиери.

Малко над пет години по-късно обаче тази технология изглежда не постигна желаните резултати и е в тежест за компанията. Новите данни сочат, че тя е бавна и скъпа за прилагане, като касиерите, които са в Индия връщат данните с часове по-късно, което забавя и съставянето на касовите бележки.

Освен изнасянето на работа за чужди граждани, сред критиките към решението са и тези за събирането на много данни за потребителите. Това включва поведението им в магазините и всяко тяхно действие. Миналата година дори беше заведено класово дело за това, че Amazon не информира потребителите за продажбата на данните им на Starbucks.