Когато помолиха Франк Чифалди, основател и директор на Фондацията за история на видеоигрите, да обясни значението на запазването и поддържането на стари видеоигри, той отговори с аналогия на филм. Представете си, казва той, "ако филмите се издаваха само на VHS, както някога. Искате ли да гледате "Завръщане в бъдещето"? Добре, трябва да отидете в eBay и да намерите антикварно VHS копие, което малко се е деградирало от употреба и вече се е поизтъркало. Трябва да намерите работещo VHS видео, телевизор, към който да се включи – и дори външни специализирани адаптери, които да го накарат да изглежда коректно на съвременния ви телевизор - и може би ще ви трябва коректор на времевата база, защото сигналът на магнитния поток не е синхронизиран".

За твърде много от по-старите игрите именно това е тяхното състояние. В по-голямата си част игрите от изминалите десетилетия вече съществуват само в оригиналния си вид: на диск или касета, които се поставят в конзола, която вече никой не притежава и която вече не се произвежда. Много от тези игри ще бъдат трудно отново намерени от геймърите - и ако не направим нищо, за да ги спасим, те могат напълно да изчезнат.

В подкаст на изданието The Verge, който е съставен от три части и се отнася за бъдещето на игрите, неговите представители отново се присъединяват към своите приятели от Polygon, за да проучат невероятните усилия, които се полагат, за да се гарантира, че ще можете да играете любимите си игри за Atari, SNES, Sega Genesis и Game Boy дълго след като тези конзоли спрат да работят.

Това включва групи като Video Game History Foundation и Digital Eclipse, които не просто възстановяват игрите, но и помагат на хората да разберат контекста и културата на тези игри.

В него участват и огромен брой инженери и разработчици, които работят за софтуерното емулиране на старите конзоли и дори за създаването на устройства като MiSTer, които могат да върнат към живот почти всяка игрова система. Всички те се грижат за това игрите да са достъпни и да могат да се играят по възможно най-много начини. Има дори и официални системи като Nintendo Switch Online, които предлагат колекция от емблематични заглавия от стари конзоли на най-новото устройство на компанията (макар че те не винаги изглеждат страхотно.)

При тези усилия почти всички в тази сфера изглежда са съгласни, че има един най-важен начин да се гарантира, че историята на игрите няма да изчезне: законите трябва да се променят. Джонатан Лойтърман, адвокат във Foundation Law Group, който от години работи по най-различни правни въпроси, свързани с игрите, обръща внимание на един пакет от нормативни актове - Code of Federal Regulations 37 CFR Part 201. В този документ са изброени изключенията от някои от агресивните закони за авторското право, които затрудняват копирането и разпространението на неща като видеоигрите. Лойтерман казва, че този документ се преразглежда на всеки три години. Лойтърман и други хора като него смятат, че е крайно време библиотеките да могат да дават под наем цифровите копия на игрите и конзолите, както дават под наем електронните книги.

Все пак няма очевидно решение за всичко това. Разработчиците трябва да получават някакво възнаграждение за работата си, а не всичко да се изхвърля в директория, пълна с ROM-ове. Едно нещо е сигурно: видеоигрите трябва да живеят по-дълго от своите касети или конзоли. За да се уверим, че това ще се случи, ще е необходима цялата гейминг индустрия и дори още нещо.