Научното издание ScienceAlert публикува изключително интересна снимка на Луната. На тази фотография може да се види мястото на кацане на екипажа от мисията Аполо-15 от лятото на 1971 година. В рамките на програмата Аполо, по време на тази мисия, хората за четвърти път стъпиха на Луната и останаха почти три дни на изкуствения спътник на Земята. Астронавтите за първи път използваха лунен роувър за придвижването си и с негова помощ изминаха 27,9 км. Те събраха 77 кг лунен грунд и като цяло мисията бе изключително успешна, а медиите я определиха като една от най-блестящите от научна гледна точка.

Резолюцията на публикуваната наскоро снимка на Луната е пет метра - тоест, могат да бъдат разгледани всички обекти с големина около пет метра. В средата на горната част на снимката се вижда вдлъбнатина, която всъщност е кратерът Хадли C, с диаметър около 6 км. Близо до него се вижда тънка линия, която напомня на речно корито. Всъщност. това е древната лавова тръба Хадли Рил. Учените са на мнение, че в далечното минало на повърхността на естествения спътник на Земята е имало действащи вулкани. Във вътрешността на потоците от лава са се образували тунели, които е прието да се наричат лавови тръби.

Снимката на кратера Хадли Рил С и близката до него лавова тръба

Новата технология за наземно заснемане на космическите обекти

Лунната снимка е направена с помощта на новата технология, създадена от специалистите на обсерваторията Грийн Банк, на Националната радиоастрономическа обсерватория и Raytheon Intelligence & Space, като всички изброени научни учреждения са на САЩ. На практика изследователите са инсталирани в телескопа Грийн Банк мощен предавател на радиовълни, които се излъчват в космоса. След това този радиотелескоп е насочен към мястото на кацане на астронавтите от Аполо-11. Излъчените от предавателя радиовълни са се отразили от неравната повърхност на Луната и отразеният сигнал е приет от клъстъра радиоантени, разположени по цялата територия на Северна Америка. От получените данни е изградена една обща снимка. Това съвсем не е толкова нова технология, понеже радиолокацията масово се използва за засичането на самолети и дори за откриването на древни подземни структури. Новото е поставянето на специализиран мощен предавател в един от най-големите радиотелескопи в света.

Първият тест на усъвършенствания телескоп Грийн Банк е проведен през месец ноември миналата година. Както виждаме сега, резултатът се оказа потресаващ.

В близкото бъдеще учените възнамеряват да инсталират в радиотелескопа Грийн Банк нов предавател със значително по-висока мощност на сигнала - над 500 KW и с възможност за промяна на дължината на вълната на излъчването. Очакванията са сигналът с по-дълга дължина на вълната да даде възможност за заснемането на другите планети и обекти на Слънчевата система с невиждана досега висока резолюция. Ще бъдат направени снимки на Нептун - осмата и най-отдалечена от Земята и Слънцето планета. Единственият космически апарат, който прелетя близо до Нептун бе Вояджър-2. Той премина близо до планетата на 25 август 1989 година. Атмосферата на Нептун е съставена от водород и хелий и се предполага, че тя няма твърда обвивка.

Планетарната радиолокация

Планетарната радиолокация играе изключително важна роля както в изследването на планетите и техните сателити чак до орбитата на Сатурн, така и наблюдението на все по-увеличаващият се космически боклук, както и опасни за нашата планета космически обекти, каквито са някои астероиди и комети. С помощта на радиолокационни наблюдения стана възможно да се направи карта на повърхността на Венера и да се намери лед в кратерите на полюсите на Меркурий. За разлика от обикновените радиоастрономически наблюдения, когато радиотелескопът само приема излъчванията на различните космически обекти, при радиолокационните наблюдения се използва мощен предавател със силно насочена антена за изпращането на сигнала до целта, както и чувствителен приемник, който приема отразения сигнал.

Параболичните чинии на радиотелескопите са изключително добре насочени антени и могат да се използват за нещо като "прожектори", които осветяват с радиовълни изследвания от учените космически обект. Към днешен ден има само няколко телескопа, които могат не само да приемат, но и да излъчват сигнали.

Какво все пак се вижда там?

Създателите на този уникална снимка не уточниха дали са открили каквито и да било следи от присъствието на човек в разглежданата местност. Ето защо редица специалисти започнаха да сравняват резултатите от радарната снимка с различните оптични сателитни снимки на Луната.

Първото което се набива в очи е това, че светлите петна от радарната снимка не винаги са в падат с оптичните. Това е логично понеже най-яркото отражение на радио лъчите се получава от малките раздробени камъчета - тоест, тези петна са следи от лунен реголит, който е изхвърлен при образуването на младите метеоритни кратери. Но не се виждат нито пътечката отъпкана от астронавтите, нито останалия там лунен модул. При резолюция от 5 метра този лунен модул би трябвало да бъде с размер от два пиксела и по идея той би трябвало повече да отразява радиовълните и трябваше да се вижда.

Счита се, че поставените панели за термично-вакуумна топлоизолация и противометеоритните щитове много добре поглъщат и разсейват радио лъчите и модулът няма как да се види на тази радиолокационна снимка. Възможно е и друго обяснение - алгоритъмът за обработка на получените данни би могъл да сметне тези два ярки пиксела за шум и да ги премахне.

За сравнение, в снимката във видимия спектър, направена от японския космически апарат Kaguya, при която резолюцията също е пет метра, тъмното петно на лунния роувър се вижда благодарение на силния контраст с околния грунд. Могат да бъдат разгледани и местата с най отъпкания лунен грунд на северозапад от мястото на прилуняването.

Най-качествените към днешен ден лунни снимки на мястото на кацането на Аполо 15 са направени от американския космически апарат LRO. На тях се виждат пътечките, следите от роувъра, самия роувър, изоставеното оборудване и малко боклук. Резолюцията на този кадър е 10 пъти по-добра от японския - 0,5 метра.

При увеличаване мощността на предавателя на телескопа Грийн Банк е възможно качеството на лунните панорами да стане още по-добро, въпреки че едва ли отново астрономите ще гледат мястото на приземяването на Аполо 15. В Слънчевата система има редица други цели, които са много по-интересни за астрофизиците и планетолозите.