Нова снимка на Джеймс Уеб показа най-отдалечената видима галактика

Космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) счупи още един рекорд, който може да разкрие „тъмните векове“ на космоса. Астрономите, работещи с наследника на Хъбъл, обявиха, че са открили най-отдалечената видима галактика.

Ако това ви звучи познато, трябва да отбележим, че подобни открития вече са се случвали два пъти през последната година - през април, когато астрономите наблюдаваха галактика, съществувала 330 млн. години след Големия взрив и преди месец, когато беше открита друга - още по-ранна - от 300 млн. години след зараждането на нашата Вселена.

Новият рекордьор

Новият рекордьор е галактика-кандидат, наречена CEERS-93316, която е заснета “само” 235 млн. години след Големия взрив. Според астрономите, откриването ѝ е на път да “отвори широко ранната Вселена, давайки ни безпрецедентен поглед към тъмните и загадъчни територии в началото на всичко”.

Астрофизикът Калъм Донън от Единбургския университет и неговият екип са на мнение, че CEERS-93316 трябва да е доста близо до една от първите галактики. Според тях звездообразуването в нея е започнало между 120 и 220 млн. години след Големия взрив.

“Последните няколко седмици бяха сюрреалистични, гледайки как всички рекорди, които стояха дълго време с Хъбъл, бяха счупени от Джеймс Уеб” - казва д-р Ребека Боулър, която е сътрудник на Ърнест Ръдърфорд в Университета на Манчестър и съавтор на изследването.

„Удивително е да намерим такъв далечен кандидат за галактика вече с JWST, като се има предвид, че това е само първият набор от данни. Важно е да се отбележи, че за да бъдем сигурни за червеното отместване, ще трябва да бъдат направени нови спектроскопски наблюдения. Ето защо го наричаме кандидат за галактика“ - допълва Донън.

Проучването на екипа, което се основава на снимки от близката инфрачервена камера на Джеймс Уеб - NIRCam, установява, че CEERS-93316 не може да бъде звезда с ниска маса. Тъй като като кандидат-галактиката може да е “само” на 250 млн. години към момента на наблюдението, една от целите на космолозите е да разберат какво се случва с младите галактики, образували се толкова скоро след Големия взрив.

Технологията зад откритията

Космическият телескоп Джеймс Уеб има цяла система от огледала със златна повърхност – общо 18, които формират площ от 25 кв. м. Той е разположен на 1.5 млн. км. от Земята отвъд нейната орбита, както и от тази на Луната. Но най-същественото за него е, че може да улавя близка инфрачервена светлина с най-високата разделителна способност от всички телескопи, изпращани някога в космоса. Технологията му за наблюдение е и най-голямата разлика между него и предшественика му.

Новият космически телескоп разчита почти изцяло на инфрачервения спектър за изследване на Космоса, докато Хъбъл използва оптичния (видим за човешкото око) и ултравиолетовия. Инфрачервеният спектър е ключов за астрономите поради възможността да надниква „зад“ различните мъглявини и звездни купове. Това, в комбинация с огромната огледална система и техники като "гравитационна леща", разширяват значително дълбочината с която Джеймс Уеб може да наблюдава космическите участъци.