Neuralink отчита напредък при мозъчно-компютърните интерфейси

В края на ноември Neuralink, компанията на Илон Мъск за създаване на мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), обяви значителния си напредък в тази област. Компанията използва миниатюрни електроди, които се поставят в мозъка и разчитат сигнали от намиращите се в близост неврони. След това се използва софтуер, който декодира сигналите и ги превръща в команди или действия, включително за движение на курсор или роботизирана ръка.

Компанията отчита напредък и вече е подала заявления за разрешения за клинични изпитания с хора, като се надява, че ще може да осъществи това до шест месеца. Мъск разкрива, че първите две приложения на технологията ще са в помощ на пациентите с парализа да използват дигитални устройства, както и за възстановяване на зрението при някои пациенти. Това включва и хора родени без зрение, макар такива демонстрации да не бяха показани.

Neuralink обаче демонстрира това как хирургичен робот вкарва електродни нишки, използвайки за целта манекен с желатинов материал, наподобяващ мозък. Тези нишки стимулират мозъка и предават изходящите сигнали. Всичко това се извършва при висока степен на прецизност.

Досега едва на няколко десетки човека са имплантирани такива интерфейси, като работата върху технологията е още от 60-те години на миналия век. Neuralink успява да създаде модули с над 1000 електрода, което е голям напредък в областта. Компанията също така се опитва да подобри своите BCI решения така, че да не се изисква толкова инвазивна методика за имплантиране. Така новите роботи могат да вграждат електроди през малък отвор в черепа. Имплантите предават сигналите безжично, за разлика от останалите актуални решения, които разчитат на кабели.

Neuralink тества прототипа си с прасета и маймуни, като настоящият имплант е с 1000 канала за запис и стимулиране на неврони. Следващото поколение ще подобри значително това, постигайки 4098 канала при запазване на размерите.

В сектора обаче има и конкуренция, като например от двама бивши служители на Neuralink, които създадоха собствени BCI стартъпи. Става дума за Science Corp на Макс Ходакс и Precision Neuroscience на Бенджамин Рапопорт. Science Corp има за цел възстановяването на зрението при хора с пигментозен ретинит и дегенерация причинена от стареене. Precision Neuroscience разработва тъмък и гъвкав имплант, който се поставя на повърхността на мозъка и може да бъде имплантиран чрез млък прорез, вместо чрез пробиване на отвор в черепа.

Друг конкурент е, които вече са в процес на изпитания с хора. Техният имплант с големината на клечка за кибрит не изисква мозъчна операция, а се имплантира през врата. Устройството позволява на хора с парализа да управляват безжично устройства чрез мисълта си.
Едно от големите предизвикателства е за издръжливостта на имплантите, като сегашният рекорд е над седем години и три месеца. Освен това колкото по-малки са електродите, толкова по-малко е и взаимодействието с мозъка. Инженерите на Neuralink отчитат нуждата и от подобряване на използваните батерии на фона на все по-минималните размери.