Инженерите на NASA започнаха тестове на първия в историята на космическата агенция роботизиран луноход. Той се нарича VIPER (Volatiles Investigating Polar Exploration Rover) и ще бъде изстрелян в края на 2024 година.

Поредица от тестове, проведени в изследователския център "Еймс" в Силициевата долина, помагат на инженерите да разберат границите на лунохода. Целта е да се уверят, че VIPER ще бъде способен да слезе от спускаемия си модул на Луната дори и при изключително неравен терен.

Какво е VIPER

VIPER е мобилен робот, който в края на следващата година ще се отправи към южния полюс на Луната в търсене на вода. За да го пренесе на лунната повърхност, NASA планира да използва ракетата-носител Falcon Heavy на SpaceX и спускаемия модул Griffin на Astrobotic. Проведените тестове имат за цел да проверят как ще се развият нещата, след като спускаемият апарат се окаже на Луната и рампите се разгърнат.

Слизането на лунохода от спускаемия апарат чрез спускане по рампите е и една от най-критичните фази на мисията. За целта колелата на VIPER трябва да бъдат специално проектирани, за да се справят с различни наклони и да имат добро сцепление с рампите. Тъй като спускаемият апарат може да не се приземи на равен терен, това може да е допълнително предизвикателство, с което екипът ще трябва да се справи.

За изпълнение на тестовете в изследователския център "Еймс", е използван прототип, наречен "Moon Gravitation Representative Unit 3" или MGRU3. Той симулира предполагаемото поведение на роувъра в условията на Луната, където силата на гравитацията е само една шеста от тази на Земята.

Мисията

Основната цел на 100-дневната мисия на NASA е да се установи къде и колко са водата и другите ресурси на Луната, както и да се състави подробна тяхна карта. Управлението на лунохода ще се извършва дистанционно с няколкосекундно закъснение в сигналите.

VIPER ще бъде оборудван с три спектрометъра и една бормашина. С помощта на бормашината той ще прави сондажи на различни дълбочини и ще събира проби от Луната. След събирането на пробите, те ще бъдат поставени в контейнери на дъното на лунохода, за да могат спектрометрите да ги анализират и да измерят концентрацията на вода в тях.

Според ръководителя на мисията Мерседес Херерас Мартинес, на Луната съществуват няколко области, които имат потенциал да съдържат вода. За да ги изследва, VIPER ще извърши три сондажа на различни места в тези точки и след това ще премине към следващата си цел.

Планираното място за кацане

на лунохода е Монс Мутон - планина с (относително) плосък връх близо до южния полюс на Луната, кръстена на компютърния програмист от ерата на “Аполо” Мелба Мутон.

Монс Мутон се отличава с голяма надморска височина и интензивна слънчева светлина, които са от съществено значение за функционирането на роувъра, задвижван от слънчева енергия. В допълнение, планината показва признаци на наличие на лед под повърхността, които VIPER ще се опита да потвърди и картографира.

Като предшественик на кацането на хора на Луната по-късно през това десетилетие в рамките на мисия "Артемида", луноходът ще изиграе ролята на пътеводител, търсейки ресурси и по-добро разбиране на начина, по който водата е запазена в дълбоките сенчести кратери и в лунния реголит.

Предизвикателствата

Мисията се изправя пред множество предизвикателства, тъй като условията на Луната не съвпадат с тези на Земята. Там например няма вакуум и температурата е различна от тази на нашата планета.

Освен това Земята се намира много ниско на хоризонта спрямо южния полюс на Луната. Това означава, че радиосигналът трябва да премине през лунния терен, което може да доведе до смущения и затруднения в комуникацията с VIPER.

NASA и преди е изграждала луноходи, които са изминавали повече от 90 км., транспортирайки астронавти от “Аполо”. Но лунният роувър без екипаж, управляван дистанционно, ще бъде първи за космическата агенция.