Навярно всичко знаят, че повърхността на Марс има червеникав цвят. Но марсианският роувър Perseverance на НАСА откри островчета с виолетов цвят. Почти при всяко посетено от него място марсианската палитра включва оцветени във виолетов цвят камъни. На някои от взетите проби това е тънко гладко покритие, а на други места се виждат петна във вид на лилави пръски. В тези региони дори и съвсем малките камъчета имат лилав цвят. Как се е стигнало дотук? Учените нямат категоричен отговор, но решаването на тази загадка може да ни даде информация за миналото на Червената планета и дали е имало живот на нея.

Химичният състав на лилавите петна на Марс

Лилавите марсиански покрития върху скалите бяха открити в кратера Jezero, образуван от удар на метеорит преди милиарди години. Преди много години това е било пълноводно езеро, а сега е типична марсианска пустиня. Роувърът Perseverance кацна в кратера през месец февруари 2021 година и оттогава внимателно го изучава. Той постоянно заснема скали и камъни, частично или напълно покрити с тънък виолетов слой.

Марсоходът разполага с най-съвременно оборудване, което дава възможност да получим отговорите на някой въпроси още сега. Така например АН Олила, геохимик от Националната лаборатория на Лос Аламос заедно със своите колеги подробно изучава тези лилави покрития с помощта на камерата  SuperCam. Нейната най-характерна особеност е, че с помощта на мощен лазер тя може да изпарява малки частици от околните материали, като по този начин с помощта на различните сензори на Perseverance е възможно да се определи техния химичен състав.

В кратера Jezero бяха открити марсиански камъни с лилаво покритие

И още, с всеки лазерен изстрел на повърхността на изследвания камък се образува малка вдлъбнатина, като едновременно с това се чува звук, който се улавя от микрофона на марсианския роувър. Този звук дава възможност на учените да получат доста добра представа за свойствата на съответния камък и най-вече за неговата твърдост.

Резултатите от изследването на виолетовата плака показаха, че тя е по-мека от скалата под нея, а също така се различава от нея по химическия си състав. Според учените получените данни подсказват, че покритието съдържа различни видове железен оксид, обогатен с водород, а на някои места и с магнезий.

Наличието на водород подсказва, че за създаването на тези лилави петна основна роля е играла обикновената вода. Железният оксид също е признак за наличието на вода в далечното минало. Всичко това много прилича на ръждата, която се образува върху железните предмети, оставени под въздействието на дъжда и атмосферата на Земята.

Марсианските виолетови скали

Учените са озадачени предимно от самото разположение на скалите с виолетов цвят. Сегашният маршрут на Perseverance преминава не през бившите езера, а през скалите, които са се образували в резултат от изстиването на магмата. Никой не може да разбере по какъв начин лилавите камъни са се оказали на сегашното си място точно на дъното на кратера и по какъв начин водата е взаимодействала с тях.

Досега е извършен анализът на няколко взети от Perseverance проби. При тяхното изследване бяха забелязани редица несъответствия. Химичните показатели на виолетовата плака и звуците от въздействието на лазера далеч не винаги съвпадат. Учените добавят,  че е твърде трудно да бъдат класифицирани химичните сигнатури на това вещество. Нещата още повече се усложняват от вездесъщия марсиански прах и силните ветрове, които не дават възможност на микрофона на роувъра да ясно да улови характерните изщраквания, които се получават под въздействието на лазера.

Дали това не са следи от живот на Марс?

Върху земните камъни често може да се види подобно покритие от тънка плака. Но на нашата планета те са възникнали под въздействието на различните микроби. Това навярно означава, че виолетовите марсиански камъни и скали са истинско откритие за астробиолозите.

Малките цепнатини и отвори в скалите е напълно възможно да са безопасни убежища за микробите в суровите марсиански условия. Те биха могли добре да ги защитят от вредното влияние на Слънцето, като едновременно с това да им осигурят хранителни вещества и малко влага. Някои от тези микроби могат да метаболизират металите от повърхността на Червената планета и по този начин да се образува виолетовата плака. И още, този тънък виолетов слой може да съдържа следи от древни микроби, които са загинали преди много години, но той е успял донякъде да ги защити от интензивната слънчева светлина.

Да допълним, че скали и камъни, покрити с виолетова плака, бяха отрити не само в региона на кратера Jezero. Първите подобни обекти бяха открити по време на мисията Викинг, когато земна сонда кацна на повърхността на Марс в средата на 1970-те години. Оттогава учените се опитват да разберат какъв е техният произход. Особен интерес предизвикаха тъмните, богати на манган скали в кратера Гейл, именно където сега активно работи марсианският роувър Perseverance.

Това откритие силно напомня на някои особени земни скални покрития,които които като правило, изобилстват с миниатюрни форми на живот. В направеното наскоро изследване учените откриха устойчиви на радиацията бактерии. Изследователите са убедени, че голямото съдържание на манган в тази плака може да е предизвикано от особен тип цианобактерии, които увеличават съдържанието на този метал върху скалите за защита от вредната слънчева радиация.

Засега тези изследвания се водят отдалечено от Земята и точните отговори на всички тези въпроси учените ще могат да получат едва когато тези марсиански проби пристигнат на Земята.