Meta разпознава натискането на клавишите директно от мозъка на потребителите с нов интерфейс

През 2017 г. Марк Зукърбърг обяви, че Facebook работи върху технология, която ще даде възможност да „пишете директно от мозъка си“. Още тогава компанията планираше да създаде компактно устройство - например шапка или нещо като превръзка, което да чете сигналите от мозъка и да ги превръща в текст, без да са необходими каквито и да било импланти. Реализирането на тази идея обаче се сблъска със сериозни технически ограничения и четири години по-късно Facebook се отказа от разработването на потребителска версия на това устройство.

Въпреки прекратяването на комерсиалния вариант на това устройство Meta продължава да финансира редица фундаментални изследвания в областта на неврологията. В новата научна работа, чиито резултати са представени в блога на компанията, се казва, че учените са използвали магнитоенцефалография (MEG) - технология, която улавя дори и съвсем слабите магнитни полета, генерирани от невронната активност. Получените сигнали се подлагат на обработка от специална невронна мрежа, която може да анализира човешката мозъчна дейност и да я съпоставя с конкретните натискания на клавишите както на реална, така и на хипотетична клавиатура.

Жан-Реми Кинг, ръководител на изследователската група „Мозък и изкуствен интелект“ на Meta, подчертава, че основната цел на проекта не е създаването на краен продукт, а изучаването на фундаменталните принципи на интелигентността. Според него разбирането на архитектурата и механизмите на човешкия мозък може да открие нови пътища в развитието на AI системите. По време на експеримента новата система демонстрира способността си да разпознава буквите, въвеждани от опитен потребител, с точност до 80%, като анализира единствено мозъчните сигнали. Това ниво на точност е дало възможност на изследователите да реконструират цели изречения въз основа на записаните невронни сигнали.

Въпреки впечатляващите резултати обаче технологията все още е далеч от използване в практиката. При експеримента е използван обемист магнитоенцефалографски скенер, струващ над 2 млн. долара. Работата му изисква помещение със сериозна магнитна защита, тъй като естественото магнитно поле на Земята превишава мозъчните сигнали трилион пъти, създавайки силни смущения. Освен това системата е изключително чувствителна към движения: и най-малкото преместване на главата на субекта води до загуба на сигнала. Кинг подчертава, че тези ограничения правят проекта неподходящ за комерсиализация.

Meta не разработва медицински изделия и предпочита да работи в сферата на фундаменталната наука. За разлика от интерфейсите с електроди в мозъка (Neuralink - бел. ред.), магнитоенцефалографският скенер не може да записва активността на отделните неврони, но дава възможност на изследователите да анализират работата на мозъка като цяло.

Въпреки че разработената система е далеч от практическо приложение, получените с нейна помощ резултати могат да окажат влияние върху развитието на невронните интерфейси и изкуствения интелект. Настоящите езикови модели вече използват алгоритми, които имитират обработката на информацията в човешкия мозък, но по-дълбокото разбиране на когнитивните процеси, свързани с формирането на езика, може да бъде ключът към създаването на действително интелигентни системи.